залез през март на връх Ловница в Рила, март 2023
Никога не съм мислил, че ще имам щастието да изпратя деня и да се насладя на страхотен залез на един от любимите ми върхове в Рила – връх Ловница. Минаха повече от две години от лятната ми нощувка на върха, в компания на диви кози и планински орли, но поради опасността от лавини, връх Ловница ми се струваше невъзможен за посещение от мен през зимните месеци. Зима 2022-2023, обаче, се оказа толкова безснежна, че високата планина беше по-достъпна от когато и да е преди.
В рамките на една седмица в средата на месец март се разходих три пъти из Мальовишкия Дял на Рила, веднъж до Елени Връх, веднъж до връх Мальовица и на третото ходене пак исках да снимам горе на Мальовица. Изкачването е приятно, в снега ходенето е лесно, защо не. Този път, обаче, щом се качих до втората тераса, нещо ме подкани да завия на изток, посока заслон БАК. Щом се отклоних от пътеката за Мальовица, започнах да затъвам. Този ден слънцето напичаще силно, беше около обяд и на места потъвах до кръста. Най-трудното беше да ровя в снега за перца на щеките, които се откачаха на 60-90 см дълбоко в снега. След първото стръмно изкачване снегът вече беше по-стегнат и до заслона ме чакаха доста приятни условия.
Щом стигнах до заслона (до под заслона), гледах към стръмните склонове между Злия Зъб и Ловница и се чудех, дали мога да изпратя деня горе на върха. Нямаше как да рискувам да тръгна по лятната пътека, изглеждаше много опасна, а от западната страна на Злия Зъб имаше и следи от малка лавина.
Продължих пряко напред, от под заслона към Ловница, където ме чакаше най-трудната част на деня. Слънцето напичаше, аз пропадах и така ми трябваха около един час за да стигна до върха от заслона, нещо, което иначе не би трябвало да отнеме и 20 минути през лятото.
Горе подплаших стадо диви кози, нямах сили да вадя теле обектива и да ги гоня и да снимам, заех уютно място сред камъни на слънчевия склон и просто лежах, в очакване на залеза, в абсолютната зимна (или пък пролетна) тишина на Мальовишкия Дял.
На такова място, през зимата, щях да съм щастлив да снимам и най-обикновен безоблачен залез, но по незнайни за мен причини, бях възнаграден от невероятно цветен и дълъг залез. Северните склонове на Ловница са толкова стръмни, че и през лятото внимавах, когато снимах нощно на върха, а през зимата не се виждаше краят на улея, по който щях да се пързалям към Кирилова Поляна, ако бях направил грешна стъпка.
Очевидно е, че през зимните месеци тези места не се посещават от туристи – склоновете бяха превърнати в пасище на дивите Рилски кози и беше трудно да намеря чист сняг за снимки, навсякъде имаше следи от тези рилски животни.
Теле обективът ми, който почти винаги слагам в раницата за Мальовишкия дял на случай, че срещна диви кози, този ден съм използвал да снимам портрети на близките върхове.
Злия Зъб.
Мальовица.
Цветовете на облаците се променяха толкова бързо, че тичах по вече стегнатия сняг по западния склон на Ловница, за да намеря композиции, които да са поне леко по-различни. В един момент облаците пламнаха в червено.
Освен любимата гледка на запад, все пак исках да разнообразя снимките и с някоя друга композиция. Да снимам на север, към Камилата, рида Ръждавица (където снимах преди една година по същото време, но в много по-снежни условия), обаче, беше опасно по простата причина, че не знаех, къде свършва склонът на връх Ловница, а къде започва козирка – тоест навятото от сняг. Южните върхове тук са натрупали толкова много сняг, че не знаех, къде под мен има почва, а къде само сняг.
Направих снимки, които никога не съм мислил, че ще направя и когато на хоризонта вече нямаше никакви красиви цветове, а в небето започнаха да се появяват звездите, поех обратно. Нощно слизане през зимна планина е нещо, което ми е добре познато и е нещо, което вече съм правил два пъти същата седмица, обичам нощно зимно ходене с челник, когато камъните са скрити под метри сняг.
На горната снимка може да видите пътеките на дивите кози (в долния десен ъгъл) и малката лавина от Злия Зъб (в края на снимката от лявата страна).
Слизането от върха беше лесно и приятно с няколко сприки за нощни снимки. Снегът вече беше стегнат и нямаше проблем с пропадания. Чувствах се невероятно учуден и щастлив, че наблюдавах и снимах красив залез на едно място, което никога не съм очаквал да видя през зимата.
Нощ на Втората Тераса и при хижа Мальовица.
В последващите дни в планинарска група в интернет видях снимки на зимен Орловец, нещо, което ми се струва безумно, но пък в пътеписа ми за Страшното Езеро от декември 2022 съм писал, че никога няма да имам зимни снимки от връх Ловница…
