Едва ли някой в България не е чувал за Белоградчишките Скали. Номинирани за едно от новите чудеса на света през 2009г., скалите край Белоградчик и съседните села са наистина уникални (поне за страната), и разбира се привличат туристи (и фотографи) от цялата България.
Преди около година и половина сгреших да дойда да ги видя по празници, след като посетих Копренските Водопади. Тогава нямах представа къде да отида да снимам, навсякъде имаше хора, а за да посетя крепостта с фотоапарата от мен поискаха десет лева. Но още от тогава планирах да се върна и да ги снимам като трябва, от добри позиции и по подходящо време.
С последното нямах голям късмет. След като през деня обиколих по-голямата част на скалите край града (но не и селата), избрах места от които да снимам по залез и изгрев. Залезът мина на страхотно място (за композиции), но със скучно небе и без добри снимки.
Макар че в града има куп хотели, избрах да нощувам в колата ми, все пак трябваше да снимам преди изгрев слънце (тоест да ставам към 4:50-5:00), а да се събудиш в колата за да излезеш да снимаш е много по-лесно от събуждаенто в топло и меко легло.
През по-голямата част на нощта не спираше да вали, а някъде над Миджур и старопланинското било редовно удряха мълнии.
Преди изгрев, когато вали и има мъгла, не е лесно да снимаш. Все пак нагласих статив и филтрите и започнах да снимам. След като на хоризонта се появиха леко червени цветове на изгряващото слънце, заваля със страшна сила. Успях да направя няколко снимки, които и видяхте тук.
Нямах време да наглася филтри правилно (използвах 3 стоп хард нейтрален градиент, който, като виждам сега, се оказа доста твърд за ситуацията). Но на 70-200 мм работата с филтри е по-трудна от 17-40мм, с които снимам обикновено. След като направих последната снимка и набързо се върнах в колата, една мълния удари на някъде 50-60 метра от мен. Изчаках още 40 мин, все пак исках да снимам скалите в мъгла, но времето не се оправи и реших да се прибирам.
Но първо посетих водопада Бела Вода до село Стакевци. Оставих колата в селото и за 35 мин минах 5 км до водопада, оказа се когато вали се ходи по-бързо ))) Тъй като тръгнах без статив, все пак не исках да съм жертва на пролетна мълния в балкана, не го снимах.
Като се връщах мислех че не успях да направя нито една снимка, но щом ги видях на монитора реших че все пак има няколко интересни. А “корицата” на този фото-разказ изненадващо за мен се оказа доста популярна снимка из фотосайтовете, където качвам снимките ми.
Не обичам (мразя, и още как) да пътувам някъде далече като Белоградчик, все пак е 200км от София, и да се връщам без да съм направил интересен планински преход. Така че ако някой ден ще се върна в Белоградчик, ще го комбинирам с изкачване на някой граничен връх (Миджур).
Поне на връщане в София имах възможност да снимам гора в мъгла на Петрохан.
Тъй като все пак снимах повече, в пикаса качих повече снимки от тези дни: Белоградчик. (Там се намират и албуми със снимки от разни едно-дневни планински преходи, които правих без фотоапарат и снимах с телефон за архив)
