Преход в Централен Балкан до хижа Плевен и пещера Водните Дупки, ноември 2010
Ден първи от посещението ми на Централен Балкан и Северен Джендем мина с изкачването първо до хижа Плевен (от паркинга), а след това и до връх Ботев. По това време не съм вадил фотоапарата нито веднъж, все пак времето не беше за снимки: есен почти отмина, а и небето беше от най-скучния вид – почти без облаци. Но поне имах интересна разходка. За следващия ден прогнозата беше за дъждовно време – точно това и исках за снимки в есенна гора край Джендежмските реки. Залезът мина без добри снимки, а за нощна фотография също нямаше подходящи условия – бързо се заоблачи. След нощувка на хижа Плевен по изгрев планирах да се кача нагоре над ски пистата с красива гледка към резервата и върховете и да снимам красивия изгрев. Но мястото беше скрито в облаците и трябваше да снимам край хижата – където, макар че е красиво, не е иделано и липсват интересни обекти на преден план.
Времето беше много интересно, но цветовете на изгрева липсваха. Но пък имаше ниски облаци и мъгла, благодарение на които успях да направя снимки, които до сега не съм правил.
Край хижата и постройките на ПСС няма много обекти, които изглеждат добре на преден план, но все пак се опитах да ги снимам.
Повечето дървета на тази височина стояха голи, а точно един ден след нощувката ми падна сняг (който гледах по веб камерата).
Смених широкия с теле обектив и направих поне 60 снимки, от които избрах 2-3.
Мъглата променяше пейзажа всяка секунда и трябваше да успея да хвана подходящия момент с добър баланс между мъглата и гората.
И смятам че го направих добре))
След като преключих със снимките край хижата, тръгнах по пътека към пещера “Водните Дупки”, до която се стига за 40-50 минути от хижа Плевен и в която започва една от джендемските реки.
Или поради това, че не съм ял нищо от един ден (никога не ям по хижите, но този път май трябваше да хапна нещо освен “Морени”), или просто поради факта че се изморих яко от разходката до вр.Ботев (поради това, че не съм ходил нормално по планини от няколко месеца) – но тези 50 минути до пещерата бяха доста трудни за мен.
Пътеката е лесна, освен към края, където беше мокра и хлъзгава и стръмна.
Мястото е интересно и съм доволен че го посетих поради факта че по пътека срещнах истинския Елен. Разбира се че не успях да го щракна, но поне го видях )) До сега не съм виждал истински елени, само сърни.
Някъде съм чел, че понякога в пещерата зимуват мечки, така че реших да не влизам дълбоко))
На път обратно, в по-ниското, гората беше страхотна и снимах последните цветове на отминаваща есен.
От време на време ниските облаци се сблъскаха с Джендема и на секунди потъвах в мъглата. Това, обаче, се случваше толково бързо, че едва успях да направя една снимка ((
В края на пътеката, на метри от паркинга, има инфо-табела за маршрута, по който минах. В ниското все още беше есен, но може би защото се изморих, или защото тази година вече направих много снимки на есенни реки, реших да не посещавам екопътека “Видимското Пръскало”, за което съжалявам, но надявам се че ще я мина/снимам следваща година.
