от Искрец до Манастирище през Брезе и Бракьовци и обратно през Завидовци
35 км велообиколка на планина Мали Понор / Манастирище от село Искрец – махала Коцинци – махала Реката – село Брезе – махала Белино – махала Кръсто – махала Осиче – село Бракьовци – махала Гински Хан – махала Вранево (Гинци) – Войнишка Махала (Манастирище) – Завидовци – село Искрец
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
Разстояние: 34-35 км
Денивелация: 744 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (махалите на Манастирище)
Обитавани Махали: Да (повечето в Искрец, Брезе)
Оброчни Кръстове : 7 оброка на 4 места (на 1 Оброчно място има 4 оброка) + 1 по пътя за махала Бърдо + 3 в махала Бърдо + 3 посока Добравица
Особености: асфалт, черен път, пътеки, спускане от Манастирище до Завидовци първо по стар зарасл черен път
Транспорт: Кола
Териториално отнасям тази велоразходка към Искърското Дефиле, въпреки, че е далече от пролома и дори излиза извън границите на Община Своге при село Бракьовци, но все пак планина Мали Понор или Манастирище отнасям към Искърското Дефиле, като най-западната граница на тази територия. (допълнение след една друга разходка, но пеша, по част от същите места: от Бучин проход до махалите на изоставеното село Манастирище и обратно през хижа Родни Балкани)
Веломаршрутът започва от разклона за село Брезе в Искрец, при чешма и магазинче, където е удобно място за да се остави колата. От Искрец до центъра на Брезе се кара по хубав асфалт 5 км и се изкачват 300 вертикални метра. По пътя има разклон за махалите на Добравица и водопад Добравишка скакля, но това е друг маршрут, Оброчната Обиколка, по-къс, но много приятен с множество Оброци. Може да се включи и към тази разходка, като след махала Коцинци се завива по черен път посока Добравишка Скакля и се обикаля през махалите Цветковци, Сульовци и Топилата със слизане пак в Брезе край махала Келемеровци където има не един и не два стари Оброка.
Но от моята последна вело-разходка минаха повече от 10 месеца, през които станах по-дебел с 10 килограма, така че не бях готов да включа Оброчната Обиколка към маршрута ми и се надявах да стигна поне до центъра на Брезе, което беше цел Минимум за този ден. Докато карах нагоре и усещах всеки допълнителен килограм бях подминат от друг велосипедист, все едно стоях на едно място. Сетих се как някога се качвах бързо до Седемте Рилски Езера и подминавах туристи, тръгнали бавно нагоре пеша при неработещ лифт.
Малко преди центъра на селото, от западната страна на пътя се намира църква Св. Параскева, в двора на която има първият за деня Оброчен Кръст. Кръстът е по-висок и по-масивен от повечето други, които съм намирал. Като цяло районът на Брезе и Добравица е МНОГО богат на Оброци, от различни периоди. По този веломаршурт може да се види малка част от тях.
Оброкът е от 1883 година и цифрите се личат добре от южната страна на кръста.
Добре се виджа и името на Светеца – Свети Апостол ПетАръ, както и имената на хората, поръчали този Оброк.
В двора на църквата има други уникални (не използвам тази дума често) кръстове, но не оброци, а надгробни кръстове. На много места с информация за оброци съм попадал на думи “Гинска каменоделна школа” когато става въпрос за най-красивите кръстове по пролома, така че може би и тези страхотни кръстове са дело на Гинските майстори.
Мога да греша, но това прилича на старо гробище на селото или поне гробище на работниците в църквата. Селкото гробище е на север по пътя.
След църквата и страхотния оброк, следващото интересно място по пътя е чешма от 1845 година. От един човек от Искрец разбрах, че местните жители не пият от тази чешма. Аз така или иначе винаги нося много вода в раницата и не пия от чешми.
В центъра на Брезе има още една чешма, тук направих кратка почивка до паметника на загинали във войните от началото на 20ти век.
Село Брезе, както и повечето населени места по пролома има множество махали. Пъврите махали на селото са на по-високо, при пасищата и ливадите, не при реката, където сега са сградите на пощата и т.н. На запад, в планина Мали Понор/Манастирище е старата изоставена махала Бърдо, заслужаваща проучване и посещение, разклонът за махалата е при паметника и пътят отива на запад, в махалата и по пътя към нея има няколко страхотни Оброка. Другите махали на Брезе са на север по долината и на изток към “платото” на Понор Планина, посока Добравица, където са и първите къщи на селото, от които вече не остана нищо.
Малко след паметника започва и пътят за старите махали на Брезе, там, където е основано селото от преселниците от Бояна, но най-вероятно хората са живяли по тези красиви места и много преди това. Пътят продължава през махалите, през Добравица и по него може да се слезе до Гара Бов или Гара Лакатник през красотите на Понор Планина. До Брезе има маршрутка от Своге, така че тези маршурти могат да се направят. Моят беше в друга посока, на север, към Бракьовци.
Докато търсих информация за история на Брезе и съседните махали, попаднах на тъжната историята за селото и за кмета в първите години/месеци след Освобождението, която може да прочетете тук. Колко подобни истории имаше по тези места, колко са страдали местните бедни хора през дългата история на тези села и места. Хора обичат да споменават “старо добро време”, но кога то е било такова, кога хората тук са имали дълъг спокоен живот? Каква беше средната продължителност на техния живот в годините, от които вече няма следи от техните надгробни кръстове? Има един паметник в Огоя, каквито има в повечето села по пролома, за загиналите във войните от първата половина на 20ти век. На паметника има по по няколко човека с една фамилия, цели родове на бедни животновъди са загивали във войните, по които ги пращаха и които се случваха далече от техните махали и домове.
Може да се отклони 200 метра по пътя за Добравица за да се видят 4 Оброка на едно място край пътя. Бих помислил, че четиритте кръста в Брезе са със сигурност събрани на едно място наскоро, колкото и да обикалям, не съм виждал толкова много оброци на едно място. Но в махала Бърдо на Брезе също има място с 3 оброка един до друг, така че може би това е била традицията по тези места – да се подновяват кръстовете с нови. На един от оброците има закачена табела, че е от 1828. Не мога да съм сигурен в това, защото не видях тези цифри на кръста. Повечето оброци от този стил, които съм виждал по пролома са от втората половина на 19ти век, не от първата. Оброкът по средата би трябвало да е най-старият, изглежда, че е напрвен от бигор, а оброци от този вид камък са най-старите, които съм намирал. Ако датата на най-големия кръст е наистина 1828 г, тогава кръстът от най-дясно трябва да е от 1880-те, поне ако съдя по датите на Оброците, които съм виждал по Дефилето. Има и четвърти оброк, много малък, други подобни не съм намирал никъде по тези места.
След оброците пътят продължава към Добравица и край пътя, както и в селото, има още няколко Оброка. Най-старият, който нямаше да открия без карта е Белинов Кръст, който се намира на една голяма поляна, където някога са били най-първите къщи на Брезе. Сега от тези къщи са останали само камъни от основите им. Оброкът също е счупен и представлява парче камък с издълбан кръст. Сред висока трева и храстите оброкът почти не се вижда. Но всичко това остава встрани и е за друг маршрут.
Връщайки се на пътя за Бракьовци, забелязах кръст до оградата (вътре) на гробището на Брезе. Ако не бяха изсъхналите цветя сложени по кръста, бих го подминал, но цветята, сложени по този начин върху кръста означават, че това е Оброк.
Когато се качих горе, видях, че до оброка с цветята има и друг кръст, който не е оброк, а е част от гробището, но не знам защо е изваден по този начин.
Не успях да видя годината на стария оброк, но би трябвало да е от втората половина на 19ти век.
Пътят от центъра на Брезе на север през махалите е асфалтов и приятен за каране. От центъра, чак до края на Бракьовци пътят е с много лека денивелация и следващите 10 км се минават значително по-лесно от първите 5, с разликата в това, че след Брезе асфалтът свършва и се кара по черен път по камъни. (допълнение след поредното посещение на района – име още един оброк при махала Кръсто, точно по пътя на този маршрут, вижте карта)
От махала Кръсто на Брезе също има път за Гара Бов през Понор Планина и села Зимевица и Заселе, красив маршрут през сърцето на планината. Името на махалата би трябвало да означава, че някъде край нея трябва да има оброци, но летните месеци и високата трева е лош период за търсене на оброци.
Бракьовци е едно село без много махали, като няколко къщи има на север от централната махала – по високите части на планина Понор. Сигурно и това село крие няколко Оброка, но не планирах да ги търся този път. (добавено – послед открих 2 оброка по пътя от Бракьовци за Манастирище). Пътят продължава на запад, посока Гинските махали Раске и Гински Хан.
Старото училище на селото стана наркокомуна.
До западния вход на селото има и стара църква.
Пътят от Бракьвоци до Гинките махали е приятен, почти равен. Гледките са предимно в обратната посока…
…където се виждат голите хълмове, някога пасища, на Понор Планина. След Бракьовци има участък със спускане към махала Гински Хан, където се губи малко височина. Иначе след селото има черен път на юг, който изкачва планина Манастирище и от там може да се продължи за махалите на село Манастирище или за Брезе.
След тихия път на Бракьовци, маршрутът продължава на юг по републиканския път II-81, но само за 2.7 км и около 100 вертикални метра изкачване. Пътят беше в ремонт, така че нямаше много трафик, а изкачването по нов асфалт беше дори приятно.
След 2.7 километра по асфалт започва по-истинското каране и планинарстване и проучване на Мали Понор/ Манастирище.
Южните склонове на планината бяха място на село Манастирище. Село Манастирище е било голямо и в началото на 20ти век по махалите му, по склонове на Мали Понор са живяли над 600 човека и значително повече животни, които се разхождаха по пасищата които вече са превзети от борова гора. Карта от след Освобождението показва колко много къщи имаше по южните склонове на тази планина. Част от тях може да се види и сега. От другите останаха само основи от камъни, зарасли с храсти и дървета (всяка черна точка е постройка).
В тази планина имаше 3 училища, 2 от тях в Манастирище и едно в махала Бърдо. Разклонът за Раецката махала, където е първото училище от запад на изток е на около 1 км от началото на черния път, който води от шосето към планината.
Но тази махала, отбелязана като Рашка/Раецка/Раешка заслужава по-уважително проучване от спускане през нея с велосипед. Махалата крие оброци и страхотни стари къщи, така че е подходяща за ранна пролет, когато зеленината не скрива тайните й.
Очакването ми беше да карам по панорамен път с гледки чак до Витоша, но гледките липсваха. Гледах картата ми, на която пътят е отбелязан да минава през голи склонове на планината, а бях в гора. Дори сателитни снимки на google earth от последните 10 години показват как се променя природата по този, някога обитаван, склон на планината. Някои места се изсичат, а тук природата връща своето.
Дъждовното лято направи каране по черния път по-интересно и на повечето места беше по-лесно да се засиля и да мина през локва с велосипед, от колкото да ги заобикалям. На два километра от началото на черния път има разклон и пътят отива на север, обикляйки рида с върхове Попова Могила и Бели Камък и извежда до махала Бърдо на Брезе, от която може да се спусне до Брезе или до Искрец. В махала Бърдо, освен страхотни стари къщи има и Оброци.
Моят маршрут заобикаляше върхове от юг и след каране през бодливи храсти и борова гора излязох на открити места над махала Войнишка. От ливадите над махалата имаше гледки и към Понор Планина и към много други върхове от Искърския Пролом.
Махала Бърдо е на съседния рид, на изток, но от южната страна вече няма черен път, който да свързва. Всичко е зарасло, а преди със сигурност имаше много пътеки, които са свързвали тези населени места.
От черния път под връх Попова Могила, от 1194 метра започва спускане към Завидовци, през Войнишка Махала.
В началото си пътят е приятен, подходящ за спокойно спускане натискайки спирачките. Оглеждах се за Оброци, но, както съм написал няколко път, тревата беше много висока и знаех, че няма как случайно да видя оброк в тези условия. Въпреки, зарасл, пътят беше проходим. Но така беше до разклона за Спасова Махала (вижте пътеписа за село Манастирище, за да разберете, че с велосипед подминах един Оброк и старата хижа Родни Балкани).
Трябваше да тръгна през Спасова Махала, може би пътят през нея щеше да е по-добър. Пътят през по-ниската част на Войнишката махала беше просто посока, не път. На снимката долу се вижда състоянието му. Толкова зарасл, че почти не се личеше в гората.
Имах варианти или да вървя и да нося велосипед или да карам, надявайки се да не уцеля някой голям камък, който да преобърне велосипеда. Облякох горнище, защото бодливи и други храсти ме “галеха” при бързо спускане по забравения път, сложих и слънчеви очила, за да се пазя от стотици и стотици мухички. Дълборка гора и слънчеви очила не са много добра идея, така че карах надолу просто се надявайки, че високата трева не крие изненади. Тук-там пътят беше ракопан от глигани, на някои места изровен от поточета. Очакването ми да карам спокойно надолу към пътя не се оправдаха и този път беше по-труден от изкачването при Вранево и Брезе.
След като се справих с изоставения път ме чакаше друга изненада – път, изровен от камиони. Така половин спускане беше без път, защото той не се ползваше от никой от много време, а другата половина беше по хлъзгава кал на път, унищожен от камиони, сигурно извозващи отсечени дървета.
Но всичко това е част от приключението. Тази велоразходка включваше всичко, което за мен такава разходка трябва да има. Имах достатъчна за не натоварващо каране денивелация (малко над 700 метра), имах оброци, стари къщи, между Брезе и Бракьовци срещнах учудващо дебела сърна, която трудно катереше склона на Понор Планина, разбрах, че Малък Понор е по-забравен от времето от колкото очаквах и, разбира се, потвърдих за себе си, че правя правилно, че ходя по Искърския Пролом през месеците, когато гората не е зелена, през ранна пролет или много късна есен, защото само тогава тези места могат да разкрият, поне малка, но все пак, част от тайните си.
Пътепис за село Манастирище с повече внимание към къщи, оброци и стари постройки: