зимен залез до иглу на Витоша, 1-ви декември 2023
От доста време си представям една снимка от Платото на планина Витоша, някъде до резервата Торфено Бранище, с топло иглу, излъчващо светлина и звездно небе с безброй звезди. Веднъж се опитах да осъществя тази идея, но опитът не беше успешен – замисленото иглу беше прекалено широко, все едно планирах да каня цялото ми семейство да нощува вътре и, разбира се, то се срути преди да успея да построя и половина от постройката.
Вторият опит за иглу се получи почти непланирано, качих големия син на Витоша да се попързаля, а след това решихме да видим дали снегът е подходящ за строителство. За по-малко от час, използвайки мачете, с което рязах твърдия сняг и правих тухли, успях да построя иглу по класическия начин – с тухли сняг, пресовани от природата. Беше достатъчно да влезем вътре двамата, да пийнем топъл чай и да се зарадваме на преживяването. Иглуто, обаче, не беше никак фотогенично, а когато на следващия ден се върнахме да го видим – от къщичката не остана почти нищо – през нощта беше топло, с температури над нулата дори на Витоша. Тук дойде идеята да направим още едно иглу, вече по “неправилния” начин, но пък то се получи много по-здраво, толкова здраво, че синът ми се катереше по стените и постройката го издържа без проблем.
Инструкциите за строителство на иглу може да прочетете тук (сайт 360mag.bg), като най-важното са картинките.
Този път носех три неща за строителство – пластмасова “кутия за съхранение за дрехи” от Икея, с вместимост около 20-25 литра, лопата за сняг, която взимах и на връх Полежан, когато нощувах горе, и мачете, с което оформях последните тухли – покривните, където се изискваше по-деликатна работа.
Този ден снегът беше такъв, че нито ставаше за рязане с мачете както ден преди това, но пък и не толкова мек, че да може да се направи снежен човек. Инуитите със сигурност имат дума точно за този вид сняг.
Този път иглуто се получи по-широко, имах възможност да легна вътре, но не и да се изправя в цял ръст. Започнахме работата към около 12:50 и приключихме към 15:30. Тоест почти три часа, без почивки. Това иглу изискваше значително повече труд от класическото от предишния ден – три пъти по-дълго като време – снегът беше мек, нямаше възможност да вадя готови тухли от сняг, а да ги правя – тоест копая, пълня кутията, удрям я, трамбовам с ръце, така че тухлите да са със хомогенна структура, и така около 60-65 пъти, не съм броил точното количество. След всяка тухла запълвахме фугите със сняг.
Най-важното в цялото строителство беше да подходя правилно още на първия ред – тоест да направя наклон на първия ред с няколко тухли и така да се получи спиралата със следващите редове. На последния ред наклонът беше такъв, че не разбирах как тези 3 килограмови тухли от сняг се държат – все едно на магия.
Настанихме се вътре, направихме чай, хапнахме сладкиши, а после, докато доофрмях екстериора с мачете, синът гледаше любимия си сериал на телефона, без ръкавици и без шапка – вътре беше по-топло отколкото навън.
Денят беше ветровит, с пориви на вятъра от около 90-110 км/ч на Черни Връх, но при нас беше по-спокойно, а в иглуто ни, разбира се, вятъртът не се усещаше изобщо.
Ветровитият ден донесе един от най-дългите залези, които съм виждал. Не съм планирал да снимам, но когато сложих последната тухла на покрива и видях, че постройката се получи, решихме да останем до нощта, за да снимам иглуто, осветено отвътре. За съжаление всичките ми фенери и челници светят само с бяла светлина, не с жълта, както ми се искаше (а все пак не исках да паля огън в Природен Парк).
Не сме нощували вътре, все пак не исках да рискувам със сина ми, но щом успях да построя това иглу този ден, може би някой ден ще направя друго, където вече ще нощувам.
