есенна нощувка край Ботаническото езеро в Рила, октомври 2023
Урдини Езера се намират в Северозападна Рила, на запад от връх Мальовица и източно от връх Дамга (Вазов връх). По време на първата ми разходка от Мальовица до Седемте Рилски Езера, бях много впечатлен от гледката, която се открива на запад от връх Дамга, с малки езера в ниското, рядко посещавани и значително по-малко снимани от съседите си – 7-те Рилски Езера. Това беше 2009-та година, през 2012-та снимах един залез от връх Дамга, а през 2023-та се върнах в Рила с цел този път да видя езерата отблизо. 14 години, а все едно вчера съм минавал по билото, все едно вчера съм снимал по залез на Дамга. Странно е как планинските ми спомени са толкова живи, други неща се забравят, но не и планинските приключения.
Има няколко начина за стигане до Урдини езера – от ски зона Мальовица са някои от тях – през Яворова Поляна и долината на Урдина река, през Мальовишките езера и връх Ушите, през връх Мальовица, от хижа Вада по Зелени Рид или пък с лифта до хижа Рилски езера и после по зимната маркировка през Чанакгьолските езера. Аз избрах първия вариант и след четири часа разходка бях в сърцето на Урдиния циркус, до езеро Голямата Паница. Не знаех от кои от езерата има хубави гледки към връх Мальовица, знаех само, че такава има от езеро Плиткачо (понякога изписвано и като Сухото), но го оставих за някоя друга разходка, може би за след още 14 години и за пролет, не за последния ден на месец октомври (все пак езерото е “сухо”) . Това езеро е встрани от другите и ако отидох до него, едва ли щях да имам възможност да снимам другите по изгрев и залез.
Оказа се, че най-хубавата гледка към Мальовица има от езеро Ботаническото, отбелязано също като езеро Удавнико, но аз ще използвам по-красивото му име. Всъщност имената на Урдини езера са различни според това, кои карти се гледат. Така шесте езера са или Дамга, Сухото, Триъгълника, Голямата Паница, Малката Паница и Ботаническото или пък Рибното езеро, Плиткачо, Триъгълника, Голямата Паница, Малката Паница и Удавнико. Първият вариант ми харесва повече. Но пък северно от езеро Малката Паница има още едно малко езерце, на някои карти отбелязано като Сухото. Дали се смята за едно от Урдини – не мога да кажа.
Късият есенен ден вече е скрил езеро Дамга в сянката на едноименния връх, нямах много време да обикалям езерата и поех по склона на езеро Голямата паница нагоре, посока върховете Додов и Малък Мермер, в надежда да намеря хубави гледки към доминиращия пейзаж връх Мальовица. Такова място се оказа възвишението между езерата Голямата Паница, Малката Паница и Ботаническото.
Залезът наближаваше, но само Мальовица беше огряна от последните лъчи. Колко топла изглеждаше сега и колко ледена и студена беше оная зимна нощ през 2021-ва година, когато нощувах горе в компания на диви кози.
Ботаническото езеро, връх Ушите, връх Мальовица и долината на Урдина река.
Другото име на езерото е Удавнико, но как може толква красиво място да носи толкова грозно име? Четох, че склоновете на планината над езерото приличат на целуващите се животни – крокодил от запад и делфин от изток. Обикновено не обръщам внимание на такива моменти, но тук приликата се забелязва много добре. Между животните е оттокът на езерото, както и долината на Урдина река, с безкрайната пътека до Яворова Поляна.
Половин час след като слънцето се скри зад връх Дамга, луната изгря над долината на река Урдина. Разбира се, на живо беше много по-впечатляващо от снимките. Червено кълбо изгряваше зад рид Калбура, но не осветяваще нищо. Напомня ми за чудесния лунен залез, който наблюдавах две години по-рано от връх Ловница.
Сутринта отделих внимание и на другите две съседни езера.
Голямата Паница и билото над Урдини езера с връх Дамга.
Езеро Малката Паница и луната.
Обратно към Голямата Паница, вижда се и езеро Триъгълника.
Циркусът на Урдини езера ми е предложил абсолютно спокойствие и имах възможност да бъда сам, наслаждавайки се на тези Рилски пейзажи. Гледката от езеро Плиткачо ще я запазя за някой пролетен ден, важно е да дойда тук преди овчарите – които стоят по цяло лято в колибите със стадата си. Имах късмет да видя това място и без обичайните му обитатели – стада полудиви коне, които торят склоновете на планината от юни до октомври.
