октомври 2022. залез от връх Чепърна с гледка към село Меча Поляна
Була, Столо, Сърбеница. Изток, Запад и Север… а юг? Това е връх Чепърна! Възвишението на планина Понор между селата Заселе, Добърчин, Загъжене и Зимевица е обичано от мен толкова много, че съм обикалял много по тези места, но все още не съм снимал всички тези места така, както те това заслужават. Признал съм се в любовтта ми към Була през есента 2021-ва година със снимка, от която съм доста доволен, Сърбеница ми е подарила незабравима нощ през същата есен, а на Столо съм изпратил един хубав есен ден през 2022-ра, както и една чудесна лятна нощ през 2021-ва. От южната страна на възвишението пък се намира връх Чепърна, гледка от който ми хареса през пролетта на 2017-та година, когато я видях за пръв път. Но за да се върна на това прекрасно място ми потрябваха повече от 5 години!
През октомври 2022 съм се качил до върха по време на поредното приключение в търсене на Оброчни кръстове из земите на Загъжене и Искрец, и след като си припомних гледката, разбрах, че трябва да дойда тук и да нощувам горе или поне да снимам по време на залез.
Изпълних второто – качих се от Брезе за да снимам горе, без нощувка, като основното ми притеснение бяха овчарските кучета, пазещи стадата крави в планината при връх Крета. Когато се наслаждавах на пейзажа в очакване на залеза, забелязах три едри кучета обикалящи на около 900 метра от мен по права линия, така че се убедих, че за сега не искам да нощувам горе, въпреки че един есенен изгрев, с малко мъгла, е нещо, което много искам да видя на това място.
Вятърът този ден беше много силен, така че се настаних между скалите на скалния венец и чаках подходящата светлина. Динамичното време променяше пейзажа, а някъде над Голема Планина около село Огоя се изсипа и хубав дъжд.
Гледката от върха е хубава във всички посоки, но за снимките основната е на юго-изток – към землищета на села Меча Поляна и Добърчин. Гледката е доминирана от Добърчинския връх, също изписван като Торсилова / Трасилова и Търсилова Могила, но аз предпочитам Добърчинския връх и започнах да използвам това име в пътеписите ми. Зад него се крие и Каишов връх. Двата връха са разделени от Була през Мечаполянския преслоп. Вижда се връх Чукава в Голема Планина, а по-близо, по маршрута от Своге за Заселе, е и връх Егрека. Все любими места, които съм обикалял през всички сезони, места, без които не си представям живота ми, места, за които мисля редовно. Това е и причината да снимам тези пейзажи, сега първата снимка от този пътепис е на скрина срещу леглото ми в размер 100х150 см, събуждам се и гледам към землището на Меча Поляна. Преди това гледах към есенния пейзаж от Була.
Уцелих много приятни за снимки условия, но залезът беше кратък и не остана нищо за скалния венец Омегата, който се намира до Кукерова Махала, по пътя ми обратно до Брезе. Тази есен бях много изненадан да видя човек в една от къщите на тази отдавна изоставена махала и на връщане минах тихо и без челник. Следваше връщане до ниското към Брезе по старите пътеки, които успях да проуча през годините. Чудесен ден, чудесно място.