пролетен залез край връх и хижа Мальовица

За една или две седмици, в края на май и началото на юни, високопланинските поляни на Рила, добре наторените през лято от планински коне, превозващи стока за хижите, се превръщат в пролетни лилави килими. Килимът е от минзухари – крокуси, малки цветя, които променят пейзажа и на места заемат наистина голяма площ. Първата ми среща с такъв килим беше през юни 2012-та – на Седете Рилски Езера. До тогава не бях виждал тази красива гледка и когато я снимах, това беше нещо ново и неочаквано. За втори път снимах крокуси в Пирин при Рибно Бъндеришко и Муратово Езера, 4 години по-късно. Разбира се, срещите ми с крокуси са били доста повече – но по време на туристическите ми разходки, когато не снимах. Така много минзухари съм виждал не само по време на пролет – но и есенно време, преди снеговалежите. Май 2021-ва реших да посетя долината на река Мальовица, 3 месеца след като се качих по същата пътека за зимна нощувка на върха

Разликата в Рила през февруари и май, разбира се, беше голяма, но снегът все още не се е стопил и на места беше заледено, а на други – най-вече след хижата, по пътека към Втората Тераса имаше толкова много мек сняг, че пропадах до коляно. Планирах да снимам пролетния килим някъде край хижата, където е добре наторено, така че нямаше нужда да се качвам на високо. Качих се няколко часа преди залеза, за да имам поне една снимка на отворени цветя, преди те да заспят за нощта. Най-много цветя имаше на поляна край пътека преди хижата. тя е на горната снимка. За залезната фотосесия харесах поляна под хижата, при река Мальовица, където имах повече сняг, мащаб и избор за композиции. Крокусите, обаче, бяха по-малко.

Река Мальовица (Мальовишка Река) беше толкова пълноводна, каквато не съм я виждал. Беше толкова шумно от бързо течащата ледената вода, че не чувах нищо друго. Снегът се топи и дори пътеката за хижата беше се превърнала в река – през цялото време вървях във вода.

Динамичното майско време ми даде малък прозорец за снимки, западният склон на връх Мальовица пламна в жълто и оранжево за секунди, но беше достатъчно за моите снимки. Обикалях от една позиция до друга внимателно, с цел да не смачкам малките цветя, така че някой друг може да им се наслади.

Не останах за нощувка в палатка – прогнозата беше за гръмотевични бури през нощта, както и за няколко дена преди и след моята разходка. Майска Рила е чудесна и тиха. Не е тиха като звук, а като усещане. Нямаше нито един човек наоколо, на това популярно туристическо място. През февруари, дори в делничен ден, по склоновете на върха има сноубордисти, край хижата винаги има туристи, но този ден имах късмет да се насладя на това място сам и Рила ми показа своята красота.

Сподели: