Фото-разходка до хижа Ехо и връх Юмрука, Страна Планина, Национален Парк Централен Балкан, есен 2015.
Така се получава, че всеки път когато ходя до хижа Ехо, преходът ми става по-къс и по-бърз. Но не защото ставам в по-добра форма, може би дори обратното. Просто с всяко ходене до това чудесно място в Стара Планина аз стигам с колата ми все по-близо до началото на пътеката за хижата. Така, преди години, ходих до хижата използвайки автобус от Тетевен, после паркирах в края на Рибарица, после веднъж до последните хижи на Рибарица, а този път стигнах колкото може по-навътре, до рибарниците малко преди границите на Национален Парк Централен Балкан.
Така този ден преходът ми беше много къс, може би не повече от 2 часа. Това е най-лесният начин за стигане до хижа Ехо – покрай Черната река и от там по стръмната пътека, излизаща на билото между хижа Козя Стена и хижа Ехо. Както споменах, този път тръгнах от рибарниците и спестих много ходене и време.
Гората беше невероятно шарена, уцелих пика на есентта в тази част на планината и бях много доволен. А като добавим това, че няколко дена след моето посещение падна сняг, с който есентта свърши веднага, определено извадих голям късмет да имам възможност да документирам тази красота.
След като се настаних във хижата, имах още доста време преди да ми трябва да се качвам до връм Юмрука за вечерните снимки. Но щом дойде време и за това, излизайки от хижата видях, че горе няма да съм сам – някой гордо държеше фотоапарт със закачен към него телеобектив, снимайки в посока на хижа Козя Стена.
След като се качих по въжето горе, разбрах, че позицията вече беше заета от Георги Хаджийски, страхотен фотограф, който, за разлика от мен, не мързелуваше вътре в хижата, а вече беше горе. Година-две преди това вече се срещнахме снимайки, пак случайно, на язовир Пчелина, когато аз останах да снимам нощни пейзажи, но той тръгна след залеза.
Нямахе време да говорим много, условията за снимки бяха много добри и всеки имаше доста работа, и то във всички посоки! Долината на Дамлъ Дере (така е отбелязано на карта, която гледам) между х.Ехо и х.Козя Стена се превърна в бяло море, а време от време някоя по-силна вълна успяваше да премине през билото на север, към Рибарица, разбивайки се върху скалите край хижа Козя Стена.
От другата страна на връх Юмрука гледката също не беше за подценяване. От запад на върха се намира Резерват “Царичина” и доминиращият над него връх Вежен, леко скрит от един облак. Седнах на една скала и не исках да тръгвам дори след като направих всички снимки в тази посока. Беше толкова спокойно и тихо и се чудех колко животни живеят в тази шарена гора и я смятат за техния дом…докато аз гоня залез и снимам в различни посоки колкото може повече.
На север ме чакаше добре познатата гледка към хижа Ехо, връх Кавладан зад нея и безбройните върхове на Стара Планина чак до най-северните склонове на планината. Тази извивка, тръгваща от връх Юмрука и продължаваща до връх Кавладан ми е много любима, но все още не съм я виждал зимно време, но много искам.
И преди съм имал неочаквани срещи с други фотографи по някои места, но за пръв път имах подобна среща на хижа в планината. Винаги се чудех, защо много от колегите-фотографи не ходят да снимат сами, а в компания, все пак когато няколко човека снимат при едни и същи условия и снимките няма как да не приличат, дори фотографите да имат различен стил. Това беше истина и за нас за този залез, но не и през нощта, когато насочихме обективите си в различни посоки и най-вече се старахме да не развалим снимките на един друг със челниците и светлините на фотоапаратите.
След като Георги снимаше пак на Юмрука, срещнахме се на Кавладан, когато аз правих горната дълга експозиция посока изток със светлината на връх Ботев и светлинното замърсяване от съседните градове и села на север от билото. От време на време се чуваха писъци на сърните, обикалящи долу в дерето, скрити в мъгла. Беше толкова тихо, че техните “разговори” се чуваха много добре).
Докато аз се опитвах да експериментирам с някакви шантави нощни снимки на чудното море от мъгла, Георги успя да снима нещо, за което сънувах от доста време – да хвана мъгла, бавно преличваща през планинско било от едно дере в другото… но този път само той успя да хване тази красота, защото след това морето започна да изчезва, а на сутринта от него нямаше и следа.
За изгрев бяхме пак до връх Юмрука, като на мен ми домързя да катеря този връх в ранните часове на деня и останах в по-ниското и сигурно мога да бъда видян по снимките на Георги (добре, че якето ми е кафяво, както и горите и сигурно не съм му развалил снимките).
Слънцето изгря над връх Ботев, а аз събрах техниката и тръгнах обратно в ниското. Геогри планираше да отиде до хижа Козя Стена, но, мисля че не го направи. Аз не съм се връщал на това чудесно място нито веднъж след тази красива есен, а Георги успя да направи нови невероятни снимки и видео при много удачни фото-условия.
Всяка зима се глася да се кача горе и следя по уеб-камерите условията горе, защото искам приказна бяла гора, покрита със сняг, а не черна, но за сега така и не съм тръгнал горе зимно време. Но все още се надявам да го направя и съм сигурен, че ще кача зимни снимки от хижа Ехо тук.
