Пролетна разходка из горите на северна Витоша край река Боянска и Боянския Водопад, юни 2013
Още когато видях прогнозната за времето за сряда (12\06\2013) си представях как ще обикалям из горите на Витоша в търсене на интересни снимки в пролетна мъгла, а вятър, духащ от време на време ще раздвижва мокрите клони на дървета, и стотици капки ще падат върху мен и техниката, която ще трябва да чистя след всеки кадър.
За да не губя време и ценната мъгла се качих с колата до Копитото и от там по позната алея поех към Боянския Водопад.
Но след няколко стотин метра разбрах че едва ли ще намеря места за добри кадри на широката алея, и без пътека тръгнах надолу, по хлъзгавата трева и камъни.
За моята изненада не успявах да намеря добри композиции за снимки с теле-обектив и снимах с широката техника, вкарвайки подходящи обекти на предния план.
Тайнственната атмосфера ме караше да се обръщам и да се оглеждам по време на снимки…
…, постоянно мислех че някоя животинка ще излезе от мъглата и ще успея да я снимам с изненадана физиономия (и моята, и нейната).
За пореден път само на 15 минути от столицата бях в друг свят.
Продължавайки надолу в гората излязох на една от безбройните пътеки в тази част на планината.
И се оказа че най-интересно е да снимаш не в дивата гора, но до тясни пътеки, създаващи уютна атмосфера при подобни снимки.
В тази част на Витоша е трудно да намериш широко старо дърво за впечатляваща снимка в стила, в който е направена долната.
Без да забелязам, оказа се че снимах вече 3 часа и батерията на фотоапарата почти падна. Прекарах толкова време, а обиколих съвсем малко, спирах почти на всеки метър и направих над 100 кадъра.
Край Боянската река заваля силен дъжд и мъглата, която и без това беше доста лека в тази част на планината, се разсее.
Изцяло мокър стигнах до колата и запореден път бях благодарен на Витоша за това, че задоволи моите фотографски желания 🙂
