При мен отдавна има правило, колкото по-далече пътувам, толково по-малко добри снимки правя. Или ми трябва половин час и съм на платото на Витоша и правя любимите ми снимки, или пък пътувам доста до Ловеч и Велико Търново за да посетя няколко еко-пътеки в този район и се връщам с няколко горе-долу интересни кадъра и доста похарчено гориво. Проблемът пък е в това, че все пак искам да разширявам география на снимките ми.

В края на Април реших да посетя Крушунските Водопади, но тъй като се намират на 200км от София, разбира се, че не е правилно да отивам толково далче и да снимам само тях. Затова направих план за 2 дена с посещаване на няколко еко-пътеки в района.

Еменска Еко-пътека

Макар, че отдавна би трябвало да се свикна с тъжната гледка като пътувам през Българските села и малки градове, все пак празни къщи и улици, ужасно състояние на пътища и т.н. развалят настроение. Става доста тъжно като виждаш някое село, където преди 30 години за хора имаше работа, инфраструктура и спокоен живот. а сега… Селата и градове умират, тъжна гледка. Но пък в село Емен не всичко е толково лошо, еко-пътеката, изградена по каньона на река Негованка е спасила селото, поне така изглежда – в малкото село има два големи хотелски комплекса.

Трудно беше да уцеля по-неподходящо време за разходката. Прогноза беше за облачно време, но в небето нямаше нито облак. Жега е ужасно време за пейзажна фотография. Еко-пътеката започва с една пещера. За разлика от пещера “Проходна”, от която не променях снимките, тук трябваше да се възползвам от exposure blending за да се получат снимките. Правих по 4-5 снимки от различна експозиция, а след това ги сглобих. Иначе входът прегаряше ужасно, и нямах избор, тоест трябваше да нарушавам моите фото-правила ))

Прилепи не видях, но исках. Дори на входа има табела, предупреждаваща посетители да не влизат дълбоко в пещерата през май-юли, по време на брачния им сезон )))

Ранният час, половин каньон е в сянка. Слънцето пече. Не е за снимане. В интернет четох, че мостове по пътеката са в лошо състояние, и не бях сигурен дали да минавам по тях или не. Но и не ми трябваше. След пещерата хванах някаква зарасла пътека, мислих че е официалната, но по нея подминах всичките мостове и след половин час вече бях на водопада, който и исках да снимам. Водопадът се казва “Момин Скок”.

Водопадът е интересен с това, поне за мен, е че е доста по-различен от тези, които обикновено снимам. Но пък времето беше доста неподходящо. Като дойдох, половин водопад беше огрят от слънце и мислих че няма шанс да го снимам. Тръгнах към язовир Негованка (малко на север), и след като се върнах след десетина минути, поне водопадът беше в сянка.

Но дясната скала все пак беше на слънце. Тогава реших да направя следното. Завъртях поларизациония филтър за максимален ефект, сложих един НД на 3 стопа и сложих един неутрален градиент на 2 стопа, за да скрия дясната част на скалата под тъмната част на филтъра и всичко да се експонира правилно. Доволен съм от разултата. Да, дясната част малко изгоря, но все пак спасих ситуацията.

Другия вариант беше да правя по няколко различно експонирани снимки и да ги сглобявам (като за пещерата), но не искам да го правя. С пещерата нямах избор, тук пък имаше друг начин, истински начин. Все пак за мен фотография се прави с фотоапарат. По-добре да похарча десет минути на природа като нагласям филтри, отколкото след това да се опитвам да оправя снимка на компютъра. Просто не обичам да го правя и не е за мен. Някои могат да направят от лоша снимка нещо добро на компютър, другите не знаят снимка без фотошоп, за мен пък най-важното е да направя снимка с фотоапарат, а ако не се получи, значи не се получи. Дори не правя панорамни снимки, ако 11мм не стигат, значи не стигат.
Но все пак в доста случаи има необходимост от премахване на шум, шарпенинг ли оправяне на кривия хоризонт и баланс на бялото. Без това няма начин, тук също трябваше леко да оправя баланса.

Малкото заливче дава и още възможности за снимане, от другата страна, но пък с гледка към скалите под слънчеви лъчи. Но дори по начина с който снимах, нищо хубаво не се получи.

Хотнишка Еко-пътека

Ако мислих, че посетих Еменския водопад по лошо време, то Хотнишкия водопад може да се смята че изобщо не съм посещавал.
Село Хотница се намира на 25км от Емен и двете еко-пътеки обикновено се посещават заедно. От Емен до Хотница стигнах през село Момин Сбор по един забравен асфалтов път, в изненадващо добро състояние.
За разликата от Еменската Еко-пътека, където водопадът се намира най-накрая, тук водопадът е в началото на пътеката. На 3 метра от паркинга %) Той се казва Кая Бунар.

Поради липсата на облаци, дори не се опитах да го го снимам от долу. Контрастът беше висок, водопадът беше изцяло огрят от слънцето, и аз продължих по пътеката нагоре.

След стотина метра, след няколко дървени моста, когато пътеката се качва над реката и продължава на някъде, тя вече е доста зарасла.

Ако се посещава заедно с Еменската, тази еко-пътека е интересна, макар че е много къса (или пък аз не разбрах нещо). На едно място има гледка към дунавската равнина, и към водопада с малкото езерце под него.

За някои, пътеките са забележителности и почивка, за другите, като този овчар, са част от всекидневие )

Така посетих два интересни водопада по не много подходящо за снимки време.