от Реброво до Нови Искър през Гола Глава и Остри Връх
20 км разходка из Искърското Дефиле и Софийската Планина от гара Реброво – махала Претварето – махала Коритчето – махала Острият Камък – махала Малката Поляна – връх Елонкова Чукла – връх Гола Глава – разрушената махала Вишин Камък – връх Ушите – Остри Връх – кв. Изгрев (на Нови Искър) – гара Нови Искър – автобусна спирка Нови Искър.
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
Разстояние: 19-20 км
Денивелация: 867 метра
Оброчни Кръстове : 1 (Елоноква Чука) + 1 (над махала Гола Глава) и двата дървени, при последното ми ходене над Гола Глава не открих оброк, който преди съм виждал.
Маршурт: Пътеки + Черни Пътища
Особености: възможни срещи с ловджии, обичащи да убиват животни в Софийската Планина
Транспорт: БДЖ + Автобус
Реброво – Луково, Луково – Реброво, през Турската Могила и връх Гола Глава, това са места, по които съм ходил най-много от Искърското Дефиле. Първата ми среща с тези места беше от зима 2008-ма година, тогава, без съвременните удобства на смартфон с карта и навигация излязох от влака на гара Реброво и тръгнах към планината без план и маршурт, открих страхотни места и Турската Могила, която така и остана за мен една от най-запазените изоставени махали от всичките, които съм откривал. Другият любимият маршрут е от Реброво до Томпсън, но вече не по Софийската , а по Голема планина.
Този маршрут е по-различен, защото вместо Луково, тук се продължава до Нови Искър. Само веднъж съм го правил, защото не обичам Софийската планина след махалата и връх Гола Глава, където вече няма стари къщи, няма оброци, има много черни пътища, ловджии, дървосекачи и като цяло липсва усещането на Искърското Дефиле.
Тръгва се от гара Реброво, по моста над река Искър, след това по шосето посока София, но само за малко, защото при махала Претварето се хваща път на изток, нагоре към планината и другите махали над Реброво и връх Елонкова Чука. Някога сегашните махали на Томпсън, Реброво, Владо Тричков и Ромча бяха към Луково. Така и следващите махали по маршрута – сегашните източни Ребровски, бяха Луковски.
Махалите над Реброво и Луково са от по неизоставените по пролома, не мога да кажа че са от по-обитаваните, просто защото на всяка обитавана къща тук има по значително повече изоставени, но пък и не са толкова изоставени, колкото много други места. Описвал съм проблеми с престъпността по тези места, писал съм за опожарените къщи в Луково. Много тъжно е как страхотни места, които при сегашните условия биха могли да бъдат популярни вилни зони на София загиват заради липсата на сигурност. Събитията от Нова Година и Януари 2018 пък запознаха много хора, които до сега не са чували за тези места, със села Луково и Реброво в много лош контекст… Но аз не ги познавам тези места по този начин и дори съм ходил тук след тези събития, които не промениха отношението ми към селата, но ме карат да бъда по-внимателен и предпазлив към случайни срещи в горите… не че такива се случват, но все пак.
Ридът, започващ от южната страна на река Батулийска, при устието й с река Искър, разделя Батулия и Луково и в двете села е пълно с партизанско-комунистически паметници, а на връх Елонската Чука се намира първият (и единственият) за деня Оброк. Оброкът е дървен и дори едва забележим редом до по-големия паметник, на местните жители, загинали във войните от първата половина от 20ти век.
Това място, до Оброка и паметника, между Батулия и Реброво, е специално за мен и обичам да оставам край дървото и до пейките за малко повече време, за почивка, когато обикалям тук. До стария паметник има и по-нов паметник, но той се разпада, за разлика от стария. От едната страна на могилата с оброка е Батулия, а от другата – Луково. Както и на много други места по пролома, тук Оброчното място е на могила, което показва как мястото се смяташе за свято през поколения, през стотици години.
От Елонската Чука и паметниците може да се слезе на юг до Луково през махалите, на север до Батулия, може да се продължи на изток за махали Кривус и Солтар (Салтаре) или пак на изток, но нагоре към връх Краковишка Чукла, което ще описвам сега.
По пътя за Краковишка Чукла, на поляните на седловината между Батулия и Луково расте много шипка. На запад се вижда връх Могилата от другата страна на река Искър и масивът с връх Церия.
По пътя за Краковишка Чукла винаги прекарвам повече време, защото спирам да събирам шипка.
Черният път подсича връх Краковишка Чукла от юг, юго-запад, а за върха има добре оформена пътека. Горе липсват гледки, има само хранилка за диви животни. Пътят излиза на рида между Краковишка Чукла и Гола Глава при махала Гарван където има ловен заслон край който съм намирал примамка за вълци или лисици.
Гледката от връх Гола Глава, по-точно от северния склон е сред любимите ми по пролома. Може би не защото е много красива, има доста по-впечатляващи гледки от други места по дефилето, а по-скоро защото от върха се вижда много голяма част от съседните села и махали, планини и върхове, повечето от които познавам. Обичам да седна на този склон и да гледам посока Батулия и да гледам на любимите ми места и махали. Ще ми трябва много време да изброя всичко, което се вижда от върха. Но на север се виждат върхове Чукава, Джуренец, Високата Чукла, Кръстец, Издремец… какво ли не.
Връх Гола Глава на някои карти име и друго име, Църова Глава, но аз използвам първото име, защото това е и името на изоставената махала на Луково на изток от върха. Над махалата има и оброчен кръст, който имам спомен, че съм виждал и е направен от дърво, но при последните ми разходки по тези места не съм го забелязвал, а може би и не съм го търсил, защото дървените оброци не се много интересни. На изток се виждат много от върховете на Софийската Планина, част от други мои обиколки на пролома. Виждат се върхове Завидов Рът, Дебели Дел, Драгоната и т.н. Това място, връх Гола Глава е част на няколко мои пътеписа из тези места. Много повече за махала Гола Глава и Луково съм писал в специалния пътепис за селото – от Луково до Турска Могила и обратно през Гола Глава.
На изток от върха са забравените от времето махалите на Луково – Гола Глава и Ечемище, а в по-ниското е и махала Солтар (Салтаре), която е към Батулия. И тритте махали са изоставени и са като паметници, архитектурни и културни, показващи как са живяли хора по тези места преди много години. Никой не се грижи за тези къщи, а те са направени с толкова труд и грижа и вече започнаха да се разпадат.
Високите махали на Луково – Гола Глава, Ечемище, Труската Могила са много запазени. Хората ги напуснаха, но когато минавам край постройките имам усещане, че от някоя от къщите ще излезе възрастен човек, ще започне да лае куче или ще чуя звука на камбанката, вързана на една от овцете или козите в стадото. Но тук е тишина, в почивни дни има вероятност да се срещне джип с ловджии или хора на мотори. Тук малко се ходи пеша, няма овчари, местните жители са в ниското, при гарите, а по високите махали и вилни зони е опасно тихо.
След връх Гола Глава пътят продължава на юг и след малко се разклонява. Най-добре е да се продължи на юго-запад посока Турската Могила и да се слезне до Луково или до Владо Тричков, а може и до Ромча, но аз не ходя до тази вилна зона заради глутници кучета, обикалящи там. Никъде по пролома не съм срещал толкова кучета, колкото в Ромча и избягвам това място като начало или край на преходите ми. Среща с питбул, с надрана от безбройни битки муцуна, обикалящ свободно при кулите на връх Бързова Чукла е една от онези срещи, които помниш цял живот и която завинаги ме отказа да проучвам територията на Ромча и съседните върхове.
Луково и Владо Тричков също са пълни с кучета, хранил съм много от тях по махалите, дори глутници, но не съм имал проблеми с тях, защото са бездомни и не пазят територия. Но все пак предпочитам да не ги срещам.
Както започнах да пиша преди да се отклоня за темата с кучета, от Гола Глава има кръстопът с много пътища… единият продължава на юг, другият на юго-запад, на северо-изток и на северо-запад. На юг е част от този маршрут – за Нови Искър. На юго-запад е за Турската Могила, а на северо-запад, под върха, е за махалите на Луково и за гара Луково. На северо-изток е за махала Солтар и Батулия. Продължих за Нови Искър и при връх Вишина Чука се намира последната Искърска махала за деня, Вишин камък. От махалата не остана и следа, високата трева скрива основните на къщите и овчарници, където някога са живяли хора.
Край несъществуващата вече махала има партизански паметник, според който в къщите на махалата са намирали убежище партизани. Сигурно това е и причината от махалата да няма и следа. Къщите са разрушени, а по паметника почти не се личат думите.
Пътят се разклонява при връх Ушите и на изток може да се продължи по върховете на Софийската Планина чак до Мургаш. Маршурт Владо Тричков – връх Мургаш – Бухово е чудесен вело-маршурт. Другият път отива за Ромча, а моят завива на запад, а след това пак на юг. След връх Ушите започва лабиринт от безбройни черни пътища. Не знам дали е заради ловджии, мотористи или дървосекачи, но пътищата тук са страшно много, всички почти еднакви, горски. Тук минава и границата на община Своге и София. И Софийската част, без махали, без оброци вече не е толкова интересна.
При Остри Връх има пътека по която може да се изкачи този невисок връх, където няма гледки.
Безбройните горски пътища могат да изведат до Софийските села, аз избрах Нови Искър заради гарата, иначе може да се слезне и до Подгумер, Войнеговци и т.н, но ще трябва да се ползват автобуси.
Очакванията ми бъда посрещнат от глутници кучета по вилните зони на Нови Искър ,кв. Изгрев не се оправдаха. Успях без проблем да стигна до гарата.
Последата част на ходенето, от кв. Изгрев до гарата може да се спести и да се хване автобус за София още в квартала. Аз не знаех за автобуса и продължих през депресиращите индустриални пейзажи на Нови Искър.
Ако се ползват услугите на Софийските автобуси, пътуването до центъра на София е значително по-дълго от колкото с влака. Друг е въпросът защо няма по-редовни влакове от Нови Искър за София и трябва да се чака влак от Варна, Мездра или Лакатник….
Като цяло не правя преходи до Софийските села в подножието на Стара Планина от Локорско, Кремиковци и т.н.. За мен Искърското Дефиле на юг свършва там, където свършва община Своге. Странно, но наистина за мен най-интересното по пролома е точно в границите на тази община и колкото повече съм ходил по Софийската част на Софийската Планина, толкова повече разбирах, че по тези места липсва духът на Искърското Дефиле, поне за мен.
Следващият пътепис:
от Луково до Турската Могила и Гола Глава и обратно