от Бакьово до Драгоната и обратно през река Елешница и Копана Чукла
25-26 км разходка по Искърския Пролом и Софийска Планина от село Бакьово – връх Драгоната – връх Война – връх Гораница – местност Райова Ливада – река Кремиков Дол – река Елешница – мост над река Елешница – махала Кастабун – махала Пътния Рът – връх Копана Чукла – махала Козя Падина – връх Ласкар – село Бакьово
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
Разстояние: 25-26 км
Денивелация: 1198 метра
Оброчни Кръстове : 0
Особености: голяма загуба на денивелация при река Елешница и изкачване след това
Транспорт: Кола (или БДЖ + Маршрутка за Огоя)

Софийската планина е може би най-неинтересната част от Искърското Дефиле, под което аз обединявам всички планини между Петрохан, Враца, Мездра, Ботевград и София. Но казвам неинтересна само защото я сравнявам с красотата на Понор Планина и Врачанския Балкан, тайните на махалите на Буковец и Батулия, оброчни кръстове от Церецел и т.н. Иначе мястото е приятно, просто се различава от другите планини от пролома. В тази територия попада Врачанския Балкан, Понор Планина, Голема Планина, Мала Планина, Козница, Ржана, но в мои пътеписи няма да видите тези имена на различни дялове. Това разделяне на планините ми е странно и за мен това е Стара Планина, Искърското Дефиле. Така и с така наречената Софийската Планина. В източния й дял, от река Солтарски дол под връх Гола Глава на изток до Мургаш и с граница река Елешница от север и Софийските села/квартали от юг, няма нито оброци, нито стари махали, тоест всичко това, заради което обичам Искърския Пролом. Тази територия е подходяща за проучване с велосипед, защото пътищата тук са черни, широки и удобни за вело-преходи. Така може да се направи лесна вело-разходка от Луково до Мургаш и спускане в Бухово. Но тук ще напиша за една разходка, която направих един топъл пролетен ден от Бакьово през сърцето на Софийската планина и връх Драгоната. Най-интересното беше във втората половина от прехода, от север на река Елешница, където вече имаше характерните за пролома стари махали и стада животни.
Този маршурт е интересен с това, че не е стандартен както повечето други, изкачване – ходене – слизанане. Тук се изкачва планината до 1097 метра, върви се по билото посока изток, а след това се слиза при река Елешница, където се губи повече от 200 метра денивелация и след това пак се качва на над 1000 метра надморска височина.
От Своге и от Реброво има маршрутки за Огоя, но аз не ги ползвам. Обичам влакове, но се старая да не пътувам в маршуртки по пътищата из пролома, така че за да стигна до Бакьово, което е началната точка за прехода, използвам кола, която паркирах при гробищата на селото, където река Елешница влиза в селото от изток. През по-сухото време реката може да се следва по черен път, който върви успоредно с реката, пресичайки я много пъти. Но при пълноводна река този път едва се личи. Пътеката за моя маршрут започва от юг на реката, върви успоредно с нея няколко стотин метра, пресича река Колинатски Дол в брод и започва изкачване по рида на планината посока връх Драгоната, на юг.

Понеже повечето от маршуртите ми по пролома са по черни пътища, достъпи за джип, много се радвам, когато откривам пътеки, които са достъпни само за туристи. Така тази пътека извежда на поляни по-високо в планината, над 900 метра, където се губи. Но целта, връх Драгоната се личи добре на юг и с gps е лесно да се ориентираш на къде да продължаваш. От откритите поляни вече има и гледки, на запад към връх Завидов рът и махала Капрелец, състояща от една къща. Тези места също са достъпни от Бакьово и са описани в друг маршрут.

На север се виждат Батулийските и Буковец-ките върхове… Разкол, Ветрила, Кръстец, Бранска Чукла, Високата Чукла, част от Джуренец, Драгошка чукла…както и връх Чукава.

Боровата гора на долната снимка е финалната част от днешния маршурт, където вървях много изморен, след хубав преход по нови за мен места.

Както казах, този дял на планината е много по-различен от това, с което свикнах по пролома. След като се изкачих високо, където обикновено мога да открия някоя стара махала, да намеря оброк, да срещна стадо коне, тук започва един черен път, следващ билото от запад на изток. Пътят се разклонява безброй пъти, слиза към селата в подножието на планината до които има автобуси от София. Тук наистина е много подходящо за лека планинска вело-разходка. Витоша се вижда и изглежда много близо и ходенето е, честно казано, скучно. Не използвам тази дума за планина, но тук беше така.

Преди връх Драгоната пътят се разклонява и може да се хване черен път на запад и след това да се слезе до Бакьово през Завидов Рът на север, но това е къса разходка. Моята продължава на изток от връх Драгоната и Малка Драгона. От пътя се вижда връх Мургаш.

По маршурта се срещат самотни къщи, ловни заслони и фургони.
След 11 километра, след връх Гораница започва по-интересната половина от прехода. Пътят продължава на изток посока връх Мургаш, но той се изоставя и вместо това, през местност Райова Ливада се слиза към река Елешница по пътека, която върви успоредно с река Кремиков Дол.

Широкият черен път се изоставя и започва приятно ходене по пътека надолу, от 980 метра до 700 метра надморска височина при река Елешница.

През реката може да се мине по мост, който е добре дошъл, защото реката не може лесно да се прескочи. Както и по по-високите части на планината и тези територии се обикалят от ловджии и край реката има много заключени ловни заслони. Не знам дали има възможност да се следва реката по черен път, вървящ успоредно с нея чак до Бакьово. Може би в по-сухо време на годината, но и тогава има много преминавания в брод. На изток край реката също има черен път и много пътеки, изкачващи планината на север, посока Ябланица. Долината на река Елешница е много интересна за проучване и за сега не мога да напиша много за нея.

От ловния заслон край реката започва черен път и пътека, посока махала Кастабун и връх Асарица. Тук започва по-истинското Искърско Дефиле и това, което аз обичам. Хванах пътеката, която е по-пряка и, разбира се, по-стръмна. Изкачих рида и се озовах в махала Кастабун, която, за моя голяма изненада, се оказа обитавана. Пътеката минава на метри от къщите, пазени от кучета, които чух навреме да променя маршрута. Реших, че по тези места пазачите със сигурност не са вързани и са опасни. Видях стада животни на пасищата край махалата и реших да променя посоката, слизайки без пътека към черния път, под махала Пътния Рът, също обитавана. Заобиколният черен път ме изведе към пасищата на север от връх Асарица, където бях посрещан от много коне, изненадани да ме видят. От тук започва черен път, следващ извивките на рида до връх Ласкар над Бакьово, след този връх пътят става пътека. От пасищата, обитавани от коне и крави се вижда село Ябланица на изток, до която има черен път от поляна при връх Асарица.

Ранна пролет може да не е красив сезон за красиви пейзажи, дървета са голи, няма зелена трева, няма билки. Но аз обичам точно този сезон за моите разходки по пролома.

Маршуртът върви почти успоредно с първата половина на прехода, от север на река Елешница с гледки към Джуренец, Чукаква и дори Козница.

При махали Козя Падина и Сборна нива имаше много крави със свои малки дечица. Нямаше очвари, а къщите от махалите изглеждаха празни и изоставени.
Не пиша много за прехода, защото нямам какво да разкажа. Нямах неочаквани срещи или интересни находки. Открих няколко неочаквани самотни къщи, едната от източната страна на връх Капиа, а на запад от върха започва пътят за Огоя, махала Двете реки, с кметство и училище, а сега просто изоставени къщи. Те са част от вело-маршурт от Батулия до хижа Лескова по асфалтов път.
От връх Капиа се вижда връх Драгошка Чукла, част от маршрута от Батулия за Буковец, както и махала Драгов Дел.

След връх Ласкар черният път свършва и започва пътека.

Пътеката стръмно слиза по рида към борова гора над Бакьово.

Този преход е интересен, просто не може да се сравни със съседните места, места, които се виждат от втората половина от маршурта – върхове Чукава, Драгошка Чукла, Джуренец и т.н. За пореден път разбрах, какво обичам най-много, не просто да вървя по планината, не да гледам реки или водопади, а да съм близо до стари махали, до оброци, да откривам неочаквани места. Тази част на Искърския пролом за сега ще остава по-малко проучена от мен и ще остава за вело-преходи.

Разбира се, когато съм с кола и минавам през или спирам в Батулия, оставям гранули за любимите ми приятели край старата спирка.


Следващият пътепис:
от Батулия до махалите на Буковец и Батулия през Драгошка Чукла и Равни Дел
Предишният пътепис:
от Огоя до връх Чукава и обратно