Преход от проход Беклемето до хижа Козя Стена, изпращане на деня на връх Боба, 02-03 Юли 2013
От прохода Беклемето до хижа Козя Стена има само 120-180 минути път по лятна пътека. Но да оставяш колата на прохода за нощувка едва ли е добра идея, така че с увеличаване на маршрута с още половин час и паркиране в курорта Беклемто си спестяваш безпокойство за верния ти приятел с който обикаляш страната.
Но по стандартната пътека ме чакаха изненади – на всеки няколко стотин метра преди Козя Стена имаше безбройни стада овце, крави и коне, охранявани от едри кучета-пазачи, които никак не се страхуват от туристи и всъщоност са сред по-опасните представители на животинския свят по планините. Заобикаляйки ги без пътека по южните склонове, бях възнаграден за допълнителните ми услилия – попаднах в боровинковия рай от който не исках да излизам. Така до хижата стигнах със сини устни и ръце, но пък с пълен стомах вкусни планински плодове.
Обичам тази хижа, а и как да не я обичаш, когато можеш да се настаниш сам в малка стая. Хижарите са нови и за разлика от миналата година не хапвах боровинково сладко с филия хляб под нощно небе, а седнах с един сникърс и вода и гледах първия епизод на финалния сезон на Dexter на терасата. Но преди да направя това трябваше и да снимам залез, който изпратих на връх Боба, на около 30-40мин от хижата.
Идвах предимно заради гледката към Козя Стена, едно от по-красивите места в Централен Балкан, но бях приятно изненадан и от гледката на запад, където се виждаше и връх Вежен, и Юмрука, и дори Баба.
А пък в посоката на Козя Стена се виждаше и паметник Беклемето, така че добре се личи колко път съм извървял за да стигна до това място.
След като успях да направя планираните снимки, а именно скалите по време на залез с приятна жълта/червена светлина, спокойно смених обективите да снимам и безбройните върхове на Балкана в посока на залеза.
Колкото и да е хубаво за турист през лято в планината, за фотограф е по-трудно, защото оставаш с максимум 4-5 часа сън. Обикаляйки край хижата не успях да намеря нищо интересно за композиции с Млечния Път освен самата хижа. Мисля че това е най-сполучливата ми снимка на Млечния път.
Изгрев не ме зарадва много, а и пак снимах край хижата, където няма кой знае колко интересни места. Хубавото беше на път обратно, когато напълних празната ми 1.5 литрова бутилка с боровинки! 🙂 Така че спокойно мога да кажа че тази разходка беше успешна – направих снимки от които съм доволен, прекарах приятна нощ в хижата и изядох толкова боровинки, колкото никога не съм ял преди това!
