Преход от хижа Пионерска до Езерния Връх на циркуса Седемте Рилски Езера, нощувка до езеро Окото, НП Рила, юни 2015.
Пролет в низните, в градовете и селата идва много по-рано от пролетта във високите планини. Но, съдейки по опашките към лифта до хижа Рилски Езера, не много хора разбират, какви условия ги чакат на 2000+ метра дори в началото на юни.
Както съм правил много пъти и преди, тръгнах към Езерния Връх в късния следобед, когато всички пролетно-летни туристи вече се качваха по колите на паркинга. Идеята ми беше да спя горе, до някое от по-горните езера, на спокойствие, достъпно само във високата планина. И да се насладя на красив залез и изгрев на това прекрасно място.
Имах голям късмет с фотографските условия, така че останах на любимото ми място в този циркус, от където има страхотна гледка към Езеро Бъбрека и Витоша точно зад него. Както и очаквах, горе бях сам, все пак нощите в началото на юни не са нощите от август, когато горе е пълно с палаткуващи. Много ми хареса, как по-високо намиращите се езера все още се събуждаха от зимния сън, а в тревата до тях вече поникнаха малки планински цветя, много помагащи на фотографи като мен.
През нощта ме очакваше дъжд, но ако искам да снимам хубави залези и изгреви, трябва да съм в планината в по-динамично време. Трябва да призная, че много ме е страх от гръмотевични бури горе в планините, където няма къде да се скриеш, а носиш фототехника, която увеличава вероятността от неприятностите… Виждал съм не един и не два паметника на загинали овчари точно в летните месеци при неочаквани бури.
Но тази нощ дъждът имаше друга идея – монотонно да ме приспи, разбивайки се леко върху палатката. Наистина, дъждът беше лек и приятен, внасящ оная специална свежест, която не може да се предаде, ако не се усети там на мястото.
По същия начин не мога да опиша и онова чуство, когато си сам в планината и гледаш светлините на цивилизацията долу, докато си на по-високо, дори и на по-малко от час-два ходене от тази цивилизация.
Дъждът спря навреме за изгрева, който също задоволи моята фотографска душа. Ако погледнете 2 снимки по-нагоре, залезната със същата композиция като горната, ще забележите колко се е разместил ледът на езеро Бъбрека само за една нощ.
Не знам как звучи, но за мен, да кажа, че “познавам” някое място, да го смятам за близко за мен, трябва да го видя през 4-тте сезона, по изгреви и залези и да прекарам не една нощ сам на това място. Рилските Езера са едно от тези места за мен. Не обичам популярното, но тук красотата идва преди популярността и лифта. Разбира се, навалиците, сергии и къпащите се в езерата летните туристи са неща, за които не искам да мисля, по тази причина не смятам, че някога ще се кача горе в периода средата на юни – средата на септември горе, освен по тъмно или в късния следобед. Обичам това място и не бих искал да го развалям за себе си, виждайки наживо това, което съм виждал на снимки от този циркус през лято.
След малко от мен нямаше и следа, планината не усети, че съм бил горе за тези по-малко от 20 часа, а аз запомних тази нощ за цял живот, както и всяка друга нощ, прекарана в планината.
Такива ще ги помня тези Рилски Езера, тихи, чисти и спокойни.
