Изкачване до връх Камен Дел за нощни снимки на София, скрита под мъгла, януари 2013
Не, не посрещнах Нова Година на Витоша, а само се качих на връх Камен Дел вече на първи януари с цел да снимам първия залез на годината. А когато видях че София е скрита под ниска мъгла, избор на позиция на снимане стана много лесен. От Камен Дел има страхотна гледка към София, а под ниска мъгла картина обещаваше да е много интересна и по-различна.
Едно от правилата ми е да не ходя по планини в почивни дни, но този ден не трябваше да го спазвам. Оставих колата край Златните Мостове, защото паркингите край горните хижи (Родина, Бор и т.н.) бяха пълни, а да оставя кола край пътя за да я удари някой с летни гуми не ми хареса като идея, и имах приятно изкачване до Камен Дел, където живее прочутият Витошки вятър, който не обича нито туристи, нито фотографи. А когато в низината беше топло, такъв вятър те изненадва неприятно.
Колкото време и да снимам и колкото добре да познавам Витоша, все пак ми се случват глупави ситуации. Закъснях буквално с 5 минути и изпуснах красивия залез, първия за 2013та. Но сигурно е за по-добро, защото с този вятър не можах да снимам нищо. Дори на минимална височина на статива, снимките ставаха размазани. Намерих си едно уютно място между скалите на Камен Дел, където беше по-тихо и чаках да стане по-тъмно за снимки на София.
Мъглата беше страхотна. Виждах улиците на София под тънка мъгла, сякаш целия град беше под одеяло. Но това одеяло носи неправилна функция – температурна инвесрия и в София със сигурност беше по-студено от Витоша.
Снимах много, но и изтрих много. Вятърът не спираше и много снимки, все пак бяха с много дълги експозиции, останаха размазани.
В такива условия би било страхотно да пробвам и timelapse, но вече не издържах на този вятър и реших да се прибирам. На път обратно, в светлината на челника, срещнах един много едър заек, а няколко минути след него и лисица (надявам се обаче че тя не намери заека). Със сигурност това беше много добър начин да започна 2013-та година )
2 години по-късно пак снимах нощна София под мъгла, но този път исках да хвана текстурата на облаците, снимах на по-къса експозиция и от по-мързеливо място – от Копитото.
