Преход от ЦПШ Мальовица до Страшното Езеро в Национален Парк Рила, септември 2011

Страшното Езеро, като и едноименния заслон, се намират в НП Рила на височина 2465 метра и на 2 часа път от хижа Мальовица. Това е едно от езерата които исках да снимам от доста време поради трите върха, намиращи се над езерото и приличащи на тризъбец (на Дявола). При подходящи условия и през правилното време на годината, трите върха (Малък, Среден и Голям Купен(2731м)) могат да се видят/снимат червени с първи лъчи на изгряващото слънце. Средата на септември се оказа късно време за тези снимки, тъй като нито по изгрев нито по залез Купените не станаха точно червени като се надявах, но все пак успях да снимам горе-долу това, което исках.

Вечер

На езерото бях към 15:00 и имах още много време преди да започна да снимам. След като се запознах с мишока, който живее в постройката, реших че имам още достатъчно време за да се кача на някой връх. Това беше Лопушки връх, който се оказа доста по-далече, от колкото очаквах.

Завърнах се навреме да снимам. Вече имах компания от един турист, който реши да не продължава за Рибните Езера и да нощува на заслона. Вече бяхме трима, с мишката.

Знаех че на това красиво място има само 2 композиции – Купените и Страшното езеро и гледката към билото на Рила и Тихото Езеро. Това и снимах.

Към края на залеза се появи група Белгийски туристи, идващи от Рибните Езера за Мальовица. Препоръчах им да останат на заслона, а не да ходят още час и половина до хижата. След 9-часовия преход (което е прекалено много за този маршрут) те бяха твърде изморени и веднага легнаха по наровете в заслона за нощувка. Тъй като не исках да спя с мишката заех място на горния “етаж” на нарове, където очаквах да имам тишина и спокойствие. Но не беше така, всъщност това се оказа най-лошото място )) Но преди да лягам излязох да се насладя на лунната нощ на 2470м.

Нощ

При пълнолуние и дума не става за снимане на нощни пейзажи и звезди, така че се завърнах в легло само с една снимка с гледка към Витоша и Самоковското поле.

Още като легнах слушах как мишката търси нещо в раниците и пликове на Белгийските туристи, а след това как тича в стените за да сложи намереното съкровище в къщичката си. Това продължаваше няколко часа след които заспах буквално за пет минути. Събудих се от това, че мишката бягаше и търсеше нещо по спалния ми чувал. Разбира се, става дума за една малка мишка, не плъх. Но в тази ситуация размерът нямаше значение, никак не исках първото което да видя като се събудя да е физиономия на това малко животно. Добре че не беше в спалния чувал, а само на него. Включих челната лампа за да видя на къде избяга новият ми приятел и открих че на 20 сантиметра от главата ми имаше дупка в стената през която мишката има най-добър достъп до всеки турист, който спи на това легло. Вдигнах матрака и видях стотици мини-фекалии на мишката. Чудно място избрах за нощувка ))) Затворих дупката в стената с фланелка за да нямам още нощни посещения от собственика на заслона и се надявах да имам поне 2 часа сън. Но грешно се надявах, тъй като мишката продължаваше да тича в стените, белгийците хъркаха и като цяло за мен това беше стандартна планинска нощувка – нито час сън. Свикнах с това от давна, все пак вече 2 години ходя по планини с нощувки.

Сутрин

Към 5:30 тихо излязох от заслона, без да събуждам туритсите, които спаха без проблем.

Снимах как Витоша и Самоков се събуждат докато луната все още светеше над Рила.

Купените също се събудиха един след друг.

Обратно се прибрах по същия начин, през хижа Мальовица. Хапнах последните за сезона боровинки и малини и след 2 часа вече бях на ЦПШ Мальовица.