Разходка до водопад Боров Камък във Врачанския Балкан, май 2010
За пореден път се завърнах в любимия Врачанския Балкан, този път исках да видя водопад Боров Камък и Згориградската еко-пътека. Когато времето не е стабилно, с гръмотевици и валежи, не ми се ходи по високите планини, затова и избрах тази къса пътека.
Маршрутът започва от място на една голяма трагедия от 1966-та година, подробна информация за която можете да намерите на сайта на селото: Сривът на хвостохранилището на мината за добив на цинк и олово „Плакалница”.
Повече от 40 години са минали, но следите на бедствието все още се личат добре.
“Сривът става на първи май 1966 година в 11:15 часа сутринта. Стихията от кал и вода с размер от 450 000 куб.м. се издига с вълни високи над три метра. С огромна скорост изминава разстоянието от 7 километра, помитайки всичко по пътя си. Калната стихия разрушава голяма част от село Згориград и достига до град Враца….”
Сега по реката е изградена една приятна еко-пътека, която редовно се подновява. На няколко места имаше нови стълби.
Начало на май, дъждовно време, в реката има куп интересни за снимане водопади и водоскоци.
В начало на разходката започна леко да вали, след малко спря, и пак заваля, и така няколко пъти. По таково дъждовно време пътеката, която минава по дървени мостове и камъни, стана много хлъзгава и кална.
Когато стигнах самия водопад, започна да да духа силен вятър и в начало дори не разбрах, дали започна да вали пак, или е от водопада. Опитах се да премина на другата страна, където имаше пейки и по-добра композиция, но след глупавия опит бях изцяло мокър. Дори нямах с какво да изчистя обектив. Смених токината с тамрона и направих поне един кадър на една част на водопада, преди и този обектив да стане неизползваем.
След като се прибрах към колата, смених дрехите с сухи и се върнах към реката да направя още няколко снимки.
След 2-3 секунди започна един истински майски порой. Продължих към Божи Мост (нещо като пещера, до село Лиляче), но така и не го видях, не спираше да вали, а вече като спря, бях в село Камено Поле, където има интересни скални формирования, но времето вече не беше за снимане.