от Огоя до Златаришка Чукла през Ябланица и обратно през Мечулица
вело маршрут през Голема Планина от село Огоя (махала Двете Реки) – махала Огойци (Огоя) – махала Канчов Дол (Огоя) – село Ябланица – махала Горановец (Ябланица) – махала Тихов Дол (Огоя) – махала Чифлика (Ябланица) – махала Попратински Дол (Ябланица) – ловна хижа Търсава – седловина Погледец (известна и като Снегьова Бара) – връх Рудешка Чукла – връх Златаришка Чукла – местност Белева Поляна (връх Данчулица) – чешма Мечулица – местност Данчулица – Белеска Река – махала Лаг(к) (Огоя) – село Огоя – махала Две Реки (Огоя).
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Разстояние: 35 км
Денивелация: около 850 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Не
Обитавани Махали: Да
Оброчни Кръстове : НУЛА!
Транспорт: Кола
Географско, Искърският пролом може и да е само територията дълга около 70 км на север от Нови Искър до Мездра, самият “пролом” на реката, пробила път през Стара Планина, но всъщност означава много повече. Искърското Дефиле, както аз предпочитам да го наричам, е огромна площ от над 1800 кв.км, свързваща села от Манастирище до Огоя, от Осиково до Луково, от Царична до Зверино, територия с много различни планини (части от Стара Планина). Така най-източната граница на тази голяма територия, с обща история и традиции, е част на Голема Планина с върховете Златаришка Чукла, Билга, Увеса, край които минава маршрут Ком-Емине и където свършва Искъркото Дефиле, в историческо и културно значение на територията. Попадайки наскоро на книгата на Любомир Динев “Селищната област по Искърския Пролом” от 1943та година, моето своеволно обединяване на всички тези планини и села в едно общо “Искърското Дефиле” се потвърди, като картата на “селищната област” е точно такава, каквато аз си представях и авторът отнася селата и планините, описани в моя блог за пролома към една обща “селищна област”.
Този маршрут е кръгов, започва от устието на река Огойска и река Ябланица, в една от махалите на Огоя – някога кръстена с име-топоним – Двете Реки. Тук, при срещата на реките някога беше изнесено кметството на селото, както и училището както и други постройки, отдавна изоставени. Но истинското село Огоя, чията история е от стотици години, е на север по течението на река Огойска, където ще е финалната част на този маршрут.
Оставих колата срещу бившето училище и тръгнах на изток, по асфалтовия път, свързващ Реброво и Ябланица. Пътят е тих, няма коли, а от двете страни има последните махали на Огоя, а после и на Ябланица, като границата между землищата на селата може да се разбере само по карта.
Карайки велосипед, не вадя телефон за снимки, после съжалявам, но пък спирайки губя темпо и предпочитам да карам и да съм нащрек за кучета. Но селата са празни, а в горещите летни дни дори стадата овце и крави са скрити в обори или в гората. Карах 14-те км по асфалт от Огоя до ловната хижа Търсава без да спирам, така че пътеписът е такъв, какъвто е. Не срещнах нито един човек или животно. Всъщност първата телефонна снимка за деня беше след седловината Погледец, а до нея има около 3 км каране по черен път, с денивелация около 200 метра (от 830 до 1030 метра н.в.). Но да се върна няколко километра обратно с описанието.
Хубавият асфалтов път от Реброво, през Батулия, Бакьово, Огоя и Ябланица има в края си Ловна Резиденция Търсава, някога поредната резиденция на Тодор Живков. Самият път, започващ от река Искър спокойно би могъл да свързва село Врачеш, а значи и Ботевград и Ботевградската Котловина с пролома. Такъв път има, но е асфалтиран само до резиденцията, а след това пътят е горски. Но за спокойния живот в махалите на селта край пътя липсата на тази връзка е добра. Край резиденцията има живот, кучета, охрана, а голяма част от Голема Планина е оградена със здрава ограда – Ловно Стопанство.
Не съм велосипедист, ако съм с велосипед – предпочитам асфалт, но дори аз успях да се кача по черния път от Търсава до Погледец без да спирам. Пътят е направен с лека денивелация, не е развален от дървосекачи и се кара лесно. Горе, на седловината е границта на Голема Планина и планиина Мургаш. Някои източници описват местността като Снегьова Бара, други – като седловина Погледец. От тук, на северо-изток започва спускането за село Врачеш, но моят маршурт е на север и той съвпада с пътеката на Ком-Емине, само че в обратана посока. На юг е пътеката за Мургаш.
Кара се по черен път, над оградата на Ловното Стопанство.
Никога не съм минавал по маршрута Ком-Емине и не смятам, че бих могъл да го направя, но винаги, когато стъпвам на пътеката (или Пътеката, както я наричат тези, които са я минавали) имам по-различно усещане. Представям си как бих вървял тук, как това е само началото на маршрута, мисля за това, колко хора са минали по тази пътека и са осъществили мечтата си. Разбира се, аз съм от тези планинари, които ходят в планината винаги сами, ако някой ден тръгна по маршурта, не бих помислил да го правя с някого, за мен планината е да си сам. Така проучвам Искърското Дефиле и не мога да усетя място, да видя това, което виждам, ако до мен има някой друг.
Върховете по маршрута не са панорамни, от седловината Погледец до седловина Осенов преслап край Златаришка Чукла се кара през гора. Има много сечища, тук -там нови черни пътища, а Пътеката може да се изгуби, ако не се внимава.
Карането е лесно, защото липсват големи изкачвания и е сравнително равно, като най-много се изкачва от седловината между върхове Рудешка Чукла и Златаришка Чукла – седловината се казва Осенов преслап. От седловината има и гледки, като на юг се вижда връх Мургаш.
Тук започва и територията на “чуклите”. Повечето върхове над село Ябланица, на юг и юго-запад от седловината са Чукли – Горната, Шумната, Дренова, Лозанова, Арбова, още една Лозанова, Гороневата, Високата, Гуювска, Суровянска – всичко Чукли, както и Муртините Чукли. През последните, започвайки малко след Златаришка Чукла, минава и границата на землищата на Огоя и Ябланица. На запад, над Огоя има още чукли – Вражилска и Станойска и други.
Изкачването по източния склон на Златаришка Чукла от Осенов Преслап е време за бутане на велосипеда, а от север е спускане чак до чешма Мечулица и Белева Поляна.
След последното изкачване на маршрута – по склона на Златаришка Чукла има едно място, където е лесно да се объркаш. На разклона в местност “Прекръстето” има път, продължаващ на запад, по който през “Чуклите” може да се слезе до центъра на Ябланица или до Огоя. Маршрутът на Ком-Емине е на север и съвпада с поредно сечище, а с велосипед стигането до Белева Поляна е много бързо, защото е само надолу.
На Белева Поляна има паметна плоча, съобщаваща за смъртта на Петър Цветков Стоянов, загинал на това място при злополука по време на изпълнение на служебния си дълг на 20ти октомрви 1974 година. Каква е историята зад тази паметна плоча – не успях да разбреа и да намеря информация.
След Белева Поляна на севрер продължава маршрутът Ком-Емине (в обратната посока), изкачват се панорамни върхове Данчулица и Белева Поляна, а след това пак се влиза в гора чак до Йовчова Чукла и хижа Лескова. По принцип този маршрут можеше да продължи и така – до билото над Лескова Махала, а после край връх Чукава да се слезе пак до Огоя край Търтрива Чукла и Чучелица, но моят е значително по-къс и по-лесен. От Белева Поляна вече е само надолу, към Огоя край река Белеска и много коне, но първо е едно интересно място – чешма Мечулица, намираща се край маршрута Ком-Емине и изградена през 2014-та година от ентусиасти, история на чешмата и снимките могат да се видят тук: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=7415
След чешмата карах край река Белеска, през махалите на Огоя и центъра на селото, край Войнишкия паметник, като тези места съм описвал в другите Огойски пътеписи. Понеже не съм спирал от чешма Мечулица чак до мястото, от което започна (и съответствено свърши) този кръгов маршрут и където ме чакаше колата, не съм снимал селото и махалите. Измих мръсния велосипед, който беше много кален след каране по изровени пътища в следствие на сечища над Огоя в река Ябланица.
Този маршрут може да се направи спокойно и от гара Реброво, като се кара по асфалт с приятна денивелация през Батулия и Бакьово. Но понеже карах по този път с велосипед точно един ден преди да направя този маршрут, реших да си спестя тези киломерти и да започна от Огоя.
Тази, най-източната част на Искърския Пролом остава по-малко проучена от мен, но и тук има интересни места и стари махали, най вече край Чуклите между Огоя и Ябланица, които останаха встрани на този маршрут. Ако се търси приключение, стари махали и повече гледки, може би по-добра идея при Златаришка Чукла е да се завие на запад и да се спусне към Ябланица.
от Огоя до връх Чукава
Предишният пътепис:
от Батулия до Буковец през Бакьово, Огоя и хижа Лескова