Добърчин. Света Богородица

Местоположение

  • Планина Понор, седловината между Добърчин и Церово, южният склон на Добърчинския връх (Торсилова Могила)

Местоположение на карта Гугл

Година

  • 1878 (?)

Описание

  • Може би любимото ми Оброчно място от всичките, Оброчно място, което ме е вдъхновило да започна да описвам тази традиция в селищната система на Искърския Пролом.
  • Намира се в землището на село Добърчин, при местност Заногата, източно от махала Кьосевци.
  • Оброчното място състои от два кръста, сложени на възвишение (могила?) на седловината, която разделя землищата на села Церово и Добърчин.
  • Единият кръст (северният) е по-малък и е със счупено северно рамо. Липсва около 35% от рамото, както и букелите (на другото рамо те са четири, така че и на това трябва да са били толкова). От западната страна има релефна рисунка на цвете. От източната страна няма нищо, също така липсват думи и цифри. Формата на кръста е заоблена, украсен е с пет букела на горното рамо, с по четири на страничните рамене (които липсват на северното, както споменах горе). В основата си кръст е украсен с два релефни фалоса от севрната и южната страна. Подобни кръстове се срещат из землища на селата до Искърския пролом и се датират към периода 1880-1910-те години, предполагам, че и този кръст е от тези години. Това би го направило по-млад от съседа си (който е от 1878-ма година).
  • Вторият кръст е значително по-висок, около 160 см, с релефна рисунка на кръст от западната и източната страни, но без изсечени имена на хора, поддържали Оброка, както и без имената на светеца. Не е ясно дали кръстът е бил счупен и после едната му част е залепена с цимент към другата, или по-скоро циментът е бил използван да заздрави пукнатина в камъка. Пукнатината е диагонална, започваща между северното и горното рамо и продължаваща до долната част на южното рамо. Кръстът е украсен с 5 букела на горното рамо и по 3 на раменете. Средният букел на горното рамо е по-голям от другите четири. В основата има изсечен правоъглник, където би трябвало да има информация за светеца или имената на хората, поръчали кръста, но такава липсва.
  • Единствената информация, която е изсечена върху високия кръст е годината. Така от западната страна, от двете страни на релефния кръст се личат цифри. От северната страна – 18, от южната 78. Подозрителното тук, е че годината не е засегната от циментовата замазка, която потвърждава логиката ми, че къръстът не е бил счупен, а има пукнатина още от създаването му. Иначе цифрите 78 щяха да са засегнати от пукнатината. Така годината е 1878-ма. Възможно е годината да е била изсечена на по-късен етап.
  • Подобен кръст има и в село Искрец, махала Поповци, но е от 1850-те години.
  • Информация за светеца – Богородица, идва от това, че някъде между 2018-2019-та години към двата кръста е добавен малък “постамент” от цимент (всъщност не е постамент, защото той не ги укрепва, а само е излят цимент, доста плитък), върху който има надпис “Богородица”.
  • И двата кръста са наклонени на север.
  • Оброчното място се намира на възлово място за моите разходки и по тази причина присътства в множество пътеписи, повече от колкото какъв то и да е било друг Оброк.

Пътеписи, в които се минава през това Оброчно Място:

Още снимки:

Към страницата с Оброците

Към Оброците на Добърчин