Нощука до връх Мургана в Етрополския Балкан и снимки на Млечния Път, юли 2013.
Жега, безбройни туристи в Рила и Пирин по хижи и нежеланието ми да спя на палатка на някое диво място ме накараха да се кача с кола по разбития и затворения вече няколко десятилетия Златишкия Проход към връх Мургана, в сърцето на Етрополска Стара Планина. Южната част на прохода не само че е разбита, но е и широка само за една кола. Този път имах късмет и не срещнах никакви коли на изкачване. От най-високата част на прохода започва и черният път нагоре, към върховете и военната база на връх Баба. Този път беше в изненадващо добро състояние и така с кола се качих точно под връх Мургана, където паркирах на едно хълмче с гледка към долината, град Златица, рудиник Елаците и върхове Свищиплаз и Кордуна. Тук съм снимал на втори Февруари, при страхотни зимни условия и силен вятър, но тогава се качвах пеша от Църквище. А първото ми посещение на тази част на Стара Планина пък беше още през Август 2008ма, когато направих първия ми 2у дневен планински преход (Буново – Златица). Така че разбирате че това е едно любимо от мен място.
Черния път продължава към връх Баба, подсичайки върховете и Етрополските Зъбери, но аз нямах интерес да троша колата ми и да пътувам до там. Вместо това преди залез тръгнах в тази посока пеша, надявайки се да намеря някакви цветя или нещо интересно за залезни снимки. Но късния Юли вече не е подходящ за това – тревата пожълтява, а от цветя няма и след. Няма нито коне, нито крави, нито и диви животни; чуват се само механичните звуци на открития рудник Елаците. По залез и наблюдавах как върви работа на този рудник, преди да потегля обратно, на тъмно, към колата.
Някъде към 22:30 вече беше време и за снимки. Гледайки информация на кадрите, виждам че съм прекарал 3 часа снимайки звездното небе. Разбира се че в начало не ми беше комфортно в тъмнината, но след малко вече свикнах и не се оглеждах постоянно. От някъде се появи стадо коне, не можах да ги видя, само очите им светеха в светлината на челника ми. От време на време по черния път минаваха коли (какво ли правят в планината по това време и накъде пътуват???), но едва ли шофьорите знаеха че край тях снимам звездно небе 🙂 Специално за композиция опънах палатка, нямах никакво намерение да спя в нея; спах спокойно в колата.
След безбройни композиции и опити да хвана заминаващия Млечния Път, сетих се да пробвам и панорамна снимка. Направих я от 8 вертикални кадъра, на 14мм. Както и с другите снимки, тези от панорамата са на f2.8, 30 sec, ISO 2500. Рудник Елаците не спираше работата и през нощта, и през цялото време чувах механични звуци, допринасящи на странната атмосфера, в която прекарвах тази юлска нощ.