Колекция снимки 2009 – 2016 на някои от по-интересните места по магистралите Хемус и Люлин (Струма).
След като снимах най-интересните места на Магистрала Хемус, снимки на която правих когато имаше хубави условия след някое късно връщане от Старопланинските ми разходки, реших да обърна внимание на другата планинска магистрала – Люлин. Макар че е дълга само 19 км (и по логиката би трябвало да е Лот 1 на м-а Струма), този път, свързващ София с Перник има много места за добри вечерни снимки на движащите се коли.
Най-много обичам зимата за снимки на магистралата. Обиколих доста, но най-много харесах това място, от горната снимка, до което отидох още в начало. Интересното със тази снимка е, че тя стана много популярна по различни фото-сайтове, където качвам снимките. За мен пък беше рядък случай, че още когато я видях на малкото мониторче на апарата, знаех, че това е един от най-интересните ми кадри и бях приятно изненадан от популярността му.
Важно за този тип снимки е да има много трафик в много къс период (30-60сек). През Яунауари беше иделано за тези снимки, защото много хора се връщаха в Перник и пътуваха за София точно след залеза. И вече 15-20 минути след тази снимка трафикът намаля и условията не бяха подходящи. По тази причина и не правя подобни снимки през лято, когато към 9 часа (когато вече е тъмно) почти няма коли по пътища.
Няколко години след горната снимка се завърнах към магистралата, този път с цел да направя снимки и на други места.
На долната снимка ми е много любопитно решението на проектантите и строителите да разделят този хълм по такъв странен начин. Години след пускане на тази магистрала, въпросният хълм създава много проблеми и се налага стесняване на пътя поради падащи камъни.
След поредния обилен снеговалеж бързах да документирам и друга интересна гледка, която открих, обикаляйки край магистралата. Гледката от стръмния хълм от горната снимка, но посока София.
Логично е сложа тук и снимките ми от магистрала Хемус, които правих през различни сезони. Долната снимка е първата ми магистрална снимка, направена съвсем случайно, когато се връщах от Враца и реших да спра и да пробавам. Още тогава разбрах, че тази фото-тема е много интересна за мен.
Търсих различни места край магистралата за снимки, долу може да видите виадуктите преди тунела Правешки Ханове.
Но най-любимото ми място се оказа виадукт след тунел Витиня пооска Варна, който съм снимал през всички сезони.
Със страхотна гледка към връх Звездец, който наблюдава случващото се покрай него и ще изглежда по същия начин стотици години след като от магистралата няма да има и спомен.
За зимната снимка трябваша да дойда специално, след силен снеговалеж, когато старият път край магистралата беше затворен и по него се състезаваха луди дрифтаджии. Притеснявах се да не бъда отнесен от тях, но много исках да направя долната снимка.
Вече има много повече километри магистрали в България, със сигурност има хубави условия на магистрала Струма, но моят ентусиазъм да ги снимам вече не е същият, така че оставям това удоволствие за някой друг.
