Пролетна разходка край долината на река Мальовица , юни 2012
Сега по високите планини на България е някакъв междинен сезон – вече няма красиви килими от минзухари в снега, но още не е зелено и няма летни цветя. Но за разнообразие реших да се кача на връх Мальовица, по залез да снимам Орловец от Втората Тераса, а по изгрев – Мальовица от едноименната хижа.
Пътеката нагоре се превърна в река и ако бях без статив – ходенето щеше да е много трудно: имаш статив – щеки не ти трябват. Ако залезът беше облачен, може би щях да остана да го снимам и от върха, но добре че не го направих – връх Орловец почервеня страшно приятно с последните лъчи на залязващо слънце и Втората Тераса беше подходяща за снимки.
Не обичам вертикални снимки, никога не ги обичах много и дори ми изглеждат като мързелив начин на снимане на пейзажи. Може би това е защото 95% от снимките ми гледам на компютър, но по принцип отпечатани вертикални кадри изглеждат добре на стена.
Връщайки се обратно още веднъж разбрах че решението да не оставам на Мальовица беше правилно – връщане на тъмно с челник по хлъзгавата пътека/река към хижата никак не е приятно. Големите кучета на хижата пак ме посрещнаха със страшен лай, но вече след няколко минути играх със тях))
Опитите за нощна фотография минаха без голям успех, а по изгрев бях на подходящо място и чаках как Мальовица посреща първата светлина от най-дългия ден на годината. Направих около 10на кадъра за 2 минути и по тях се вижда колко бързо минава този страхотн момент на “червените върхове” (жалко че този момент не може да се снима през зима, когато изгряващо слънце не боядисва Мальовица в червено).
За разлика от червения момент, оранжевата част на изгрева е по-дълга и успях да стигна до реката за да направя още снимки.
Ако обувките ми останаха сухи след тези две фотосесии, сигурно щях да се кача на Мальовица още веднъж, но не го направих и ще чакам още няколко седмици за следващата разходка в Рила, когато тя ще бъде зелена и не толкова мокра (тоест по-удобна за палатка).
