Дву-дневен преход от село Рибарица до хижа Ехо с изпращане на деня на връх Юмрука, посрещане на изгрева на връх Кавладан и къс преход от хижа Ехо до хижа Козя Стена, 17-19 юни 2012
В низините е жега, а на връх Юмрука в Централен Балкан духа силен вятър. Добре че в последния момент реших да сложа топло яке в раницата, преди да тръгна по дългия маршрут от Рибарица за хижа Ехо. Вятър духа, а аз бързо се местя от един камък към другия за да намеря най-добра позиция за снимки на любимата извивка на планината.
Щом слънцето се скрива, пейзажът се променя…със слънце в кадъра е позитивно и пролетно, а без – странно тъжно.
Пейките край хижа Ехо са уютно място за вечеря и разглеждане на звездно небе. Тук трябва да рекламирам две android програми SkySafari & Google Sky Map. С тях можеш да прекараш цяла нощ под небето разглеждайки звезди, съзвездия и планети. Но защо само да гледам звездите, когато мога да ги снимам? Така към 12:30 бях до параклиса Св.Троица край връх Юмрука, където около половин час експериментирах с нощна фотография и чаках Млечният Път да се появи в небето в подходящо място за композиции. Включих фенерче на телефона и го сложих в параклиса защото исках кръстът да се вижда, светнах със челник за няколко секунди, снимах за 43 сек (при ISO 2500, f2.8, 14mm) и получих долната снимка.
Летни нощи са толкова къси, че планински фото-преходи означават 3-4 часа сън през нощта. Заспах към 2, а вече в 5 трябваше да съм на Кавладан готов за посрещане на новия ден. Безоблачно време не е голям приятел за пейзажна фотография, но все пак има предимства.
Едното от тях вече видяхте със нощно небе, а другото е приятно почервеняване на върховете с първи лъчи на деня. Този момент е страшно къс. Минута преди долната снимка Вежен все още беше зелен, а минута след снимката е вече жълт.
Фото-приключението ми тябваше да продължи на хижа Козя Стена. До нея от Ехо има само два часа път, лесен и приятен преход. Но защо да бързам? На Ехо има интернет (21 век!, интернет по хижи!), храна, уютно лего, а аз имам още 14 часа (!!!) преди да мога да снимам пак. Така че след изгрева се върнах в леглото и спах до 11 )))
Хижа Козя Стена се оказа много приятна хижа със страхотен нов хижар. Макар че е много голяма и прилича на планински хотел, е сред най-уютните в които съм бил (все пак можеш да спиш сам в отделна стая). Край нея – килим от цветя/билки, чай от които се предлага в хижата.
Вторият изгрев мина без интересни снимки. На връщане срещнах не само тази гладна сърна (кошута?), но и група френски туристи, обикалящи Централен Балкан. А когато вече бях на горещия асфалтов път за Рибарица и слънцето печеше, за пореден път разбрах колко е хубаво на планина;)
