Преход от хижа Партизанска Песен до хижа Мазалат в Стара Планина, юни 2012
До сега никога не съм бил в най-източната част на Централен Балкан край Габрово, така че време беше да посетя и това красиво кътче на България. От прогноза за времето разбрах, че през нощта ще вали и се надявах че по залез ще има интересни облаци, а пък, че през нощта ще има светкавици, които може би ще успея да снимам. Първото не се случи, а пък от второто получих повече, от колкото исках.
През нощта заваля силен порой, който не спираше чак до 5 сутринта. Мълнии, гръмотевици, нямаше само градушка. Мълнии удряха навсякъде, в метри от хижата и аз не рискувах да излизам да снимам. Мисля че не спах нито един час, а щом спря да вали, излязох да снимам.
Мисля че по-динамично време не съм виждал от доста време. Разликата между горната, следващата…
… и тази снимка са буквално няколко секунди.
Една минута потъвах в мъгла, в друга ставаше слънчвео, а след това пак силен вятър и дъжд.
В хижата имаше туристи, обикалящи Централен Балкан с коне, и животните прекараха дъждовната нощ навън. Изглежда че не обърнаха внимание на порой с гръмотевици, продължаваха спокойно да хапват докато ги снимах.
Разбира се че планът ми не беше да снимам само на хижата, но щом се качих поне на Връх Корубашица (Вълча Глава) пак потъвах а мъгла. Не исках да продължавам по непозната планина в мълга с вероятност за още гръмотевици и снимах край хижата.
Имах идея да нощувам и на заслон Голям Кадемлия, но това ще остане за следващия път.
Докато снимах коне, край хижата се появиха няколко кошути (или сърни), но разбира се че те не искаха да чакат докато аз сменях обективи.
Път обратно беше ветровит и в мъгла, но това е много по-добре от жегата в низината.
