Преход от хижа Пионерска до хижа Рилски Езера и езеро Близнака в Рила, залез с килим от минзухари, юли 2012
Моето мнение е че най-добрите ми снимки (не морски) са направени в Национален Парк Рила. Имам снимки от всеки сезон и от различни места. Изненадващо за мен е и това, че почти всяко посещение на тази планина ми дава поне няколко интересни снимки (което не мога да кажа за Пирин). Така че няма нищо изненадващо в това, че продължавам да се връщам в Рила.
Този път целта ми беше да снимам минзухари (крокуси) край Седемте Рилски Езера, още не съм ги виждал по това време на година. Подцених ситуация в високата планина и когато бях между новата и старата хижи обувките ми вече бяха абсолютно мокри. Но в раницата ми имах още един чифт сухи обувки, така че продължих напред мислейки не само за това, колко искам да снимам килим от минзухари, а колко прирятно ще бъде да сменя обувките ))
Само Долното езеро беше напълно свободно от леда, следващите 3 бяха леко заледени на места, а Бъбрека и другите бяха скрити под лед и сняг, нещо което не очаквах за начало на юни. Място което избрах за снимки беше малката поляна между Трилистника и Близнака, с гледка към връх Хармията и килим от хиляди минзухари. Проблемът да снимаш подобни цветя по залез е в това, че когато слънцето се скрива, те се затварят и просто заспиват (същото по изгрев)
Бях сам на хижата, така че след фотосесията с пролетни цветя седнах на пейката пред хижата с топъл чаршаф и само към 12 влязох вътре да нощувам. Луната светеше максимално силно и беше наистина много прятно, не подходящо за нощни снимки, но тихо и спокойно, точно така, както трябва да бъде в планината. Имам с какво да сравнявам, все пак идвах на това място и през лято, когато туристи с палатки има на всеки метър.
Колкото обичам Рила, толкова обичам и (старата) хижа 7-те Рилски Езера, все пак това е единствената хижа, само на 5-6 метра от която могат да се направят такива снимки, като долните две.
За разлика от октомври, когато снимах на това място миналия път, през юни слънцето огря връх Хармията и планината в красив червен цвят, който беше много подходящ за студените цветове на замръзналото езеро. Много обичам когато такива студени и топли цветове има в един кадър.
След тази снимка вече нямах сухи обувки. А само 2 часа и половина след горната снимка бях в шумна София и мислех за следващото ми Рилско приключение. След някъде 2 седмици искам да снимам на езерата пак, този път от по-високо.
