Нощувка на Лакатнишките Скали над Гара Лакатник и снимки по изгрев над Искърското Дефиле, май 2012
Най-първите ми фото-преходи и разходки минаха по красивите села, върхове и скали на Искърското Дефиле. За половин – един час от София за само 3-4 лева стигах до Лакатник, Бов и други изходни точки по реката. Казвам го сякаш беше отдавна, но това беше само преди няколко години – през 2008-2009.
Сега пък пътувам далече, търся нещо ново, а най-любимото и красиво все пак е по вече добре познатите места. Може да звучи абсурдно, но за да направя горната снимка (тоест да снимам село Гара Бов по залез или изгрев) съм идвал на това място 4 пъти през последните 2 години. И всеки път нямах късмет. Този път по залез успях да направя горната снимка, което е много близо до това, което исках.
След село Заселе (любимото) отидох до Лакатник. Този път по странен за мен начин – качих се с кола през махала на Миланово чак към паметника. Стигнах нагоре когато вече беше тъмно, но в почивен ден имаше много хора с коли, оказа се че уцелих събора на селото…
Останах за нощувка в колата. Когато има избор палатка или кола – избирам първото. И правилно направих, тъй като към 2 се събудих от мълнии които бляскаха наоколо. Нямаше силен порой, но светкавиците удряха всеки няколко минути, и то много близо (тоест не за снимки). Излязох от колата към 4, луната вече светеше и реших да пробвам с нощни снимки. След куп снимки останах със снимката, над горната – на село Лакатник, махала Липа на Заноге и светлината от София. Направих два кадъра – един на 321 сек (14mm, f2.8, ISO 800) и другия на 30 сек при същите условия. Вторият кадър беше за селото, защото иначе светлините прегарят при толкова дълга експозиция.
Имах късмет – малко преди изгрева се появи река от облаци, течаща над Искър към Лакатник.
Мъглата бавно започна да скрива къщичките, намиращите се най-близо до реката…
А после се качваше и към по-високо разположените махали на Гара Лакатник.
Вече след изгрева реката от облаци стана най-интересна, но цветовете на изгрева вече минаха, така че беше време да тръгвам и аз.
