Посрещане на деня на платото на Витоша, януари 2012
Моята любовна връзка с Витоша е малко странна. Когато започвах да снимам преди 3-4 години, тази чудесна планина ме вдъхнови да започна да снимам по-сериозно, тук правих първите ми кадри с различната ми фототехника, но щом започнах да снимам по-сериозно, с неутрални градиентни филтри по изгрев и по залез, започнах да игнорирам любимата ми Витоша, на която трябваше да съм благодарен. Все пак правих малки преходи, но рядко снимах тази планина, повече пътувах към по-далчени Природни и Национални Паркове и други интересни места на България. Но преди няколко месеца разбрах че трябва пак да обиколя любимите места при походящо време и да снимам това, което е толкова близо и много красиво.
Макар че малка, планина Витоша предлага наситина много красиви места както на открито, така и в горите си. Сред най-красивите гледки в този Природен Парк е гледка към Платото от Голи Връх. И една студена Януарска нощ се качих към платото за да снимам по изгрев.
Духаше силен вятър и снимането не беше много лесно. Сложих филтър в адаптер, започнах да снимам, а след минута го видях на 10 метра от мен, в една преспа. След като слагах ръкавици в джобове – след секунди ги виждах тичащи от мен в различни посоки.
Вече точно по изрев (след около 40 минути на вятър на Платото) се качих на Голи Връх за да усетя какво е наистина силен вятър. За да направя поне някакви снимки, реших да снимам от ръка, без статив, нещо което не съм правил от наистина много време.
Върховете на Витоша бързо се събуждаха…
…но луната не искаше да си отива.
Витоша се събуди, но силният вятър не спираше.
На път обратно, край неработещия лифт от Драгалевци срещнах 6 кучета, които правиха утринна обиколка на Природния Парк ))
