Фотосесия на море от облаци по залез над София, гледани от Витоша, декември 2011
Понякога пътуваш стотици километри, след това правиш планински преход до някоя хижа и връх, само да се върнеш без интересни снимки, а случва се да се качиш на Копитото на Витоша и да имаш възможност да направиш някои от най-интересните си снимки. Това се случи в края на декември, когато точно по залез успях да се кача на Витоша за да снимам над зимно море от облаци.
На Копитото няма голям избор от композиции, така че след като снимах хотела, побързах към кулата.
Където видях че вече имаше някакъв човек със статив, той се оказа пейзажист Иван Миладинов, не бях изненадан, все пак такова време не е за изпускане.
Облаците скриха почти цялата Люлинска планина, от която остана само най-високата част с първенеца й връх Дупевица (островът в центъра на горната снимка).
Останах сам и исках да направя нощни снимки.
След куп тест кадри на високо ИСО, реших че композиция със стария лифт и София ше изглежда инетересно. Мръзнах половин час, но не се сетих че при толкова дълга експозиция мъглата губи своя ефект и не изглежда добре.
Прекарах повече от 2 часа, снимайки нощно небе, но нямам много интересни резултати. Преди да тръгна обратно, направих 2 снимки на едно и също място. Първо с високо ИСО и къса експозиция за звездите..
… а след това на 10 минути. Долната снимка ми изглежда доста апокалиптично.
А така изглежда зимна София от Копитото, когато няма облаци. Вижда се и билото на Стара Планина.
