Преход от хижа Безбог до Тевно Езеро и околните върхове, октомври 2011
Началото на октомври за мен вече не е много подходящо време за нощувки на палатка, така че за поредна есенна фото-разходка избрах пиринския заслон „Тевно езеро“, където планирах да нощувам, а по изгрев/залез да снимам на близкия връх – Валявишки Чукар (2664 метра). От този връх има много красива симетрична гледка към езерото и връх Каменица.
Специално избрах ден, когато имаше прогноза за облачно време с вероятност за валежи – за да снимам на това красиво място с интересни облаци. Бях приятно изненадан от това, че лифтът от х.Гоце Делчев до х.Безбог работеше, така че спестих няколко часа преход.
През цялото време на прехода от х.Безбог до заслона ми беше страх от черните облаци в небето, и поради това стигнах до езерото и заслона за рекордно за мен време – 2 часа. На едно място край Попово езеро изгубих пътеката и едва не се качих на Джангала… тръгнах по някакви подвеждащи пирамидки от камъни и само край Самодивские езера намерих синята маркировка. След като се настаних на заслона, веднага се качих на Валявишки Чукар, където заех позиция за снимки.
Времето се променяше с всеки 5-10 минути, така че очаквах да направя добри снимки по залез.
На заслона, на първия етаж имаше всякакви плакати и картички от НП Пирин, но най-големият плакат – на Тевно Езеро и вр.Каменица беше направен от моя снимка, която беше закупена преди две години от Парка.
Харесах тази гледка още при първото ми посещение на езерото и от две години исках да се върна и да снимам при подходяща светлина. Този ден условията бяха интересни, но не това – което исках аз. Така че това няма да е последното ми посещение на заслона.
Но от всички плакати моят не ми беше най-интересния – имаше плакат с информация за изчезващите диви кози и бракониерство. И наистина, през септември – начало на октомври тази година направих 5 прехода в Рила и Пирин и не срещнах нито едно диво животно и в най-дивите места… Когато бях на Тевно езеро преди 2 години срещнах поне 7 диви кози…
Освен гледката към езерото, имаше какво да се снима и в друга посока – Мозговишката порта…
… и Превалски езера, вр.Превалски Чукар, вр.Голям Типиц, вр.Бъндеришки Чукар, Муратов, Тодорка, и, разбира се, Вихрен и Кутело.
Последните два заслужаваха смяна на обективи за по-близка снимка.
През нощта беще облачно, а пък по изгрев – нито облак. Така че останах без нощни и без изгревни снимки. На следващия ден реших да се връщам по друга пътека, маркирана с червени точки – през Валявишките езера. Качих се и на връх Джангал. Когато бях на хижа Безбог програмата ми в телефона, с която записвам преходите ми показваше че изминах 13 км за 4 часа и 30 минути. За сравнение – предишния ден се качих на Тевно за 2 часа (7км) от Безбог през Попово езеро….
Интересно е че пуснаха лифт, макар че бях сам и нямаше други туристи. По-късно този ден бях в Мелник…
