Преход от хижа Бъндерица до заслон Конечто и нощувка в заслона, посрещане на изгрева на “Конечето”, септември 2011

Заслон “Кончето” в НП Пирин се намира на височина 2760 метра и това е едно от местата където от доста време исках да нощувам и по изгрев да снимам на седловината Кончето. Тъй като не всеки който посещава този сайт познава това място, ще си позволя да цитирам википедия.
“Кончето е стръмна и трудно достъпна седловина в Северен Пирин. Разположена е на главното планинско било на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете Бански суходол от северозапад и Кутело от от югоизток. Дължината на седловината е около 150 м, като в най-тясната си част достига до 0,50 м. Североизточните склонове на Кончето, които са обект на алпинизъм се спускат почти отвесно към циркуса Бански суходол, а югозападните (известни като Странето) под наклон 70° – към долината на Влахинска река.”

Вечер

Моят маршрут започна от хижа Бъндерица, от където, през Казаните, за 4 часа стигнах до засона. По пътя, в ниското (до 2200 метра) все още имаше много малина, така че разходката беше не само приятна, но и вкусна.

 

След като се настаних на заслона, който за мен е по-добър от повечето хижи и има наистина всичко, което ми трябва в планина, започнах да търся места от които да снимам по залез.

Към 6 вече имаше много приятна светлина, която, заедно с облаците, ми даде възможност да запонча да снимам толкова рано.

Залязващото слънце огря Мраморния Дял на Пирин с приятна топла светлина, което беше точно това, което исках този ден.

Макар че най-интересните цветове бяха в посока на върховете Каменитица (2726м) и Баюви Дупки (2820) ….

… мраморният дял ме интересуваше повече. За мен гледката от заслона е една от най-красивите в Пирин. Така че не е изненада че я снимах много пъти.

Минути преди слънцето да се скрие и да остана сам, на склоновете на връх Баюви Дупки се появи група туристи от три човека.

Ех, толкова се надявах да съм сам на това магическо място, но поне бяха само 3 човека, все пак на залона има място за комфортна нощувка за 4 човека. (да, може да се намери място и за 10, но казвам “комфортна”).

Нощ

Но аз не се притесних, все пак заех най-доброто място на заслона – до прозореца, от който през цялата нощ гледах Вихрен и Кутело при лунна свтлина. Но преди да легна имах още време и желание да направя нощни снимки. Първата от тях беше по-скоро вечерна, от колкото нощна, на експозиция от 180 секунди в лилаво.

Туристите от Израел идваха директно от Разлог, така че след 11 часа в планината започнаха да готвят вечеря, а аз обикалях с челник, търсейки места за нощни снимки. Но при силна лунна светлина нямах шанс да направя добра снимка на Мраморния Дял, така че ми остана само да снимам заслона и небето над него.

Моето място до прозореца се оказа много добро не само поради гледката, но и защото имах достъп до чист планински въздух, който толкова ми трябваше след като туристите вечериха с някаква супа от боб…
Реших да съм егоист и спах с отворен прозорец. Обичам да ми е хладно, а и другите туристи не ми казаха нищо. Спах 2-3 часа, което за мен е супер, тъй като обикновено по хижите имам максимум 1 час сън, ако изобщо успея да заспя.

Изгрев

Към 6 излязох от залслона и тръгнах към седловината Кончето, до която има 20 минути път. Тръгнах само с фотораницата (5кг), реших че ще е по-добре да се върна на заслона след това, от колкото да ходя през нощта с още 12 кг на гърба.

За съжаление в небето нямаше нито облак, но на това място, което исках да снимам от доста време, и такъв изгрев беше много приятен. Дори забравях да снимам, просто се наслаждавах на този септемврийски изгрев от височина 2884 метра от връх Бански Суходол.

Това беше второ най-високто ми посрещане на изгрев след януарското ми приключение на връх Мусала.  Върнах се на заслона по билото, стегнах раниците (все пак имам две – за фототеника и за туризъм) и тръгнах обратно за хижа Бъндерица и паркинга.

Имах 3 1/2 литра вода, като през първия ден изпих 70%. Водата свърши още на Премката, от където имаше още 2 часа път до хижата. Така че студената бутилка Девин, която имах в багажника на колата, беше най-вкусната вода, която съм пил от доста време )))