Посрещане на деня край странджанския нос Ахтото, близо до река Велека, април 2011
Едно от най-красивите места по странджанското крайбрежие е нос Ахтото, който се намира на някъде 3 км от град Ахтопол. След разходката и вечерни снимки край устието на река Велека, прекарах нощ в метри от морето, в очакване на изгрева.
Планът беше да нощувам в палатка със спален чувал, но силния вятър и студ (през нощта беше 3 градуса) ме накараха да променя планове и да нощувам в колата. Но и това не беше идеално, тъй като сега пиша с болно гърло. Паркирах на 5-6 метра от морето и спах за общо 1-2 часа през цялта нощ, но пък гледах как на хоризонта минават кораби (светлините им, като на НЛО), като и червеният лунен изгрев късно през нощта. Разбира се че точно когато трябваше да излизам да снимам по изгрев най-много не ми се ставаше, но щом дойдох да снимам, трябваше да го направя. И така посрещнах изгрев край нос Ахтото.
Минути след изгрева, контрастът е доста висок и най-високата точка на носа изграя с първите слънчеви лъчи.
В метри от носа се намира поредна информациона табела, която информира за “шупесто изветряне тип медна пита в едрозърнести пясъчникови туфи”. Но не се бойте, няма да пиша какво е това.
Неочакваните облаци са страхотна изненада и стискам палци за да има условия за да снимам композицията, която не успях да направя по изгрев, но още е рано и имам време да обиколя други скали.
От Ахтопол пристигнаха три рибарски лодки за да проверят мрежите си точно до тези скали, но на 17мм с вълни изобщо не се личат. Гледам този нос и се чудя, дали съм в България или някъде другаде, много го харесах и сигурно ще се върна тук пак.
Пак продължих към Ахтопол, тъй като се заоблачаваше все повече (а прогнозата беше за ясно време). Ако разбрах правилно от инфо табелата, кръглият камък на преден план се вика “Вулканска Бомба”.
И така за по малко от един час скучният изгрев се превърна в този апокалиптичен пейзаж.
Утрото беше страхотно, тъй като за няколко часа успях да снимам 3 сезона ))).
