Преход от Боровец до връх Мусала и нощувка на върха, януари 2011
Туристът във мен иска да напише за разходката, а фотографът във мен иска да напише за това какво исках да снимам, какво снимах и какво се получи. Ще се постарая да напиша и за двете неща заедно, за да е интересно (поне малко) за всеки, който чете.
С нови зимни обувки и комфортна раница поех към Боровец, а от там и към първенеца на Рила и цялата България – Мусала (2925м). Тъй като вече се качвах на Мусала “правилно” от Боровец (по мусаленската пътека), този път реших да спестя време и сили и да се кача на Ястребец с лифт и от него да продължа нагоре. Снежната покривка беше минимална за Януари, времето идеално за туризъм и нямаше опасност от лавини по лятната пътека за хижа Мусала.
Минути след лудницата на Ястребец, пълен със спортисти, предимно от Русия и Англия, вече бях в тишина и спокойсвтие на пътеката за хижата. За разликата от опита ми да се кача на Мусала през миналата пролет, когато потъвах в снега, този път нямаше проблеми и само след заслона Леденото Езеро имах нужда от котки. По време на разходката спирах няколко пъти за да видео-документирам изкачването, което качих на youtube.
Стигнах до Мусала точно по залез и след като смених дрехите със сухи и топли, започнах да снимам.
Но безоблачното време не е идеално за фотография и повече се наслаждавах на гледката и на тишината, отколкото снимах.
Слънцето се скри, и луната започна да свети. Беше пълнолуние, така че очаквах да направя интересни снимки. Нямаше никаква нужда от челник, луната светеше толкова силно, че за нощни снимки не ми трябваше доста време. Пречеше само силния вятър, който започна да духа след залеза.
На долната снимка се виждат светлините на нощен Самоков и селата, Витоша със светлините на ски център Алеко, Перник, София и много други места.
Сутрин чаках изгрев по пътеката за Малка Мусала, където имаше добри композиции с гледки към Рила и Пирин. Но този изгрев се оказа доста труден за снимане. С всяка минута вятър се усилваше, и макар че за мен това не беше проблем, филтрите на фотоапарата не бяха подготвени за това. Сложих един и след минута той вече беше покрит със скреж. От опит знам, че като снимам при отрицателна температура, трябва да внимавам филтрите ми да не се запотяват, но никак не очаквах че ще трябва да ги чистя от скреж. В такива условия и чистене не помага, а през мръсния филтър никак няма да се получи нищо норамлно.
След като пробвах различни комбинации и вече нямах нито един чист филтър, дойдоха и обалци…Гледката се променяше всяка секунда.
За момент видях красиви червени облаци над Централния Рилски Резерват, след това ниски облаци над Бели Искър, а след изгрева за секунда май бях свидетел и на “broken spectre“. Но всичко това само гледах, не снимах.
Най-смешното беше че 3 пъти след като изчистих поне един филтър и имаше гледка и започвах да снимам – веднага потъвах в мъглата, а филтрите замръзваха, макар че беше само -6.
След като слънцето изгря, махнах филтрите и направих няколко кадъра ей-така, без нищо. По това време и вятърът спря да духа силно и сякаш се телепортирах на абсолютно друго място.
Стана топло, ясно и тихо.
Основната цел на разходката ми беше не само интересното преживяване и посрещане на изгрев на Мусала, но и снимане на гледката на запад, към централния рилски резерват. Смятам тази гледка за може би най-красивата в България, и исках да я снимам с червените цветове на изгрева. Не успях да го направя, но поне я снимах след изгрев, със слънчева светлина по върховете. Заради тази гледка си заслужава да се връна на Мусала още веднъж тази зима… или пък следващата )
