Разходка от Бяла до Черния Нос през Кара Дере, декември 2010
Дълги разходки из по-дивите брегове на Българското Черноморие могат да бъдат толково интересни, колкото и планинските приключения. Носовете и плажове на север от нос Емине до Варна (Галата) предлагат куп приятни маршрути. Разделих тези 60 км на няколко парчета и през ноември минах тези от тях, които до сега не съм посещавал. Разходих се от м. Иракли до нос Емине, от Иракли до Обзор, от Бяла до Черния Нос и от к.к Камчия до Варна (Галата), а парченцето Черния Нос – Камчия го минах още през юни.
Маршрут Бяла – Черния Нос е дълъг само 8 км (16 за мен, все пак трябваше да се връщам към колата) и минава през 2 интересни места – Белият Нос и дивият плаж Кара Дере.
Белият Нос се оказа лесен за минаване благодарение на спокойното море и удобни за катерене скали, но след по-трудната част започна и лесната, дори скучната – плажа на Кара Дере. В края на плажа, преди да започне труднопроходимия Черния нос със свалчища си, има няколко рибарски постройки и точно тук трябваше да строят голямото ваканционно селище за хиляди хора (15 400 легла) с модерен порт и да съсипят природа и на това диво място.
Мястото на което чаках залеза и гледах как рибарите се връщат от работа трябваше да стане част от модерната пристан с изкуствен залив и като цяло доста по-различен релеф. Но за сега мястото остава диво, а през късната есен не срещнах никой, освен двама рибари в лодката.
На връщане ме чакаха още осем километра нощно ходене обратно до Бяла. След като минах плажа, за да не разбия главата на Белия нос през нощта, тръгнах по някакъв лабиринт от черни пътища, които започват в края на Кара Дере и водят до града.
Град Бяла се оказа доста по-голям, отколкото мислех, още повече като трябваше да стигна почти до другия му край.
Като фот0-разходка този следобеден маршурт не беше много удачен, но като приключение беше точно това, което исках.
