Обиколка из Южна Витоша край село Боснек и извора Живата Вода и река Струма, ноември 2010
Южна Витоша е незаслужено непопулярна сред туристи и любители на природа, но и тук има много интерсни места и красива приода. От една страна, тази част на Витоша е по-дива – тук има по-малка вероятност да срещнещ други туристи и много повече диви животни, а от друга – тук има доста следи на цивилизация – куп черни пътища и вишки на Ловно Стопанство.
В средата на есентта минах по Алеята на Боснешкия Карст – 10-километров маршрут, започващ от село Боснек.
В началото, маршрутът върви по течението на река Добри Дол (приток на Струма), а след 40-50 минути се стига и до голямата забележителност на този район – карстов извор Живата Вода.
Този извор би трябвало да прилича на “Чудото на Кладница” с това, че вода от него тече непостоянно, а пулсира (пръска). Обаче когато го снимах – водата течеше постоянно, без да спира. Според една от легендите за това чудно място – водата спира, щом до извора стои “грешен” човек ))
Изворът е превърнат в чешма, и водата тече от уста на крокодил, а край чешмата е изградено и място за пикник и заслон.
Малко по-надолу, по течението на Добри Дол намерих и един водоскок, в който веднага се влюбих и го снимах от най-различни позиции.
Край чешмата има няколко пещери, а до село Боснек се намира и най-дългата пещера в България – Духлата (17 600 м.).
Информация за флора, фауна, пещери и т.н. на района има по информационите табели, намиращи се по маршрута на всеки километър (в начало има и карта). Интересно е че в началото на маршрута срещнах и хора, които монтираха нови табели на ПП Витоша, хубаво е че се отделят поне малко средства за паркове )))
След Живата Вода, по коларски път, се стига до разклона за с.Чуйпетлово, с.Кладница и обратно за с.Боснек (по друг път, през върховете Остица(1201м), Круша (1178м) и Мачище (1047м)). Продължих по маршрута, обратно към селото. В тази част вече имаше доста ловджийки вишки. От тук се виждат и върховете на Витоша, от Селимица до Скопарник.
След като срещнах първите 3 сърни (от общо 7, които видях този ден) и не успях да ги снимам, смених обективите и вървях подготвен за следващите срещи.
А гората на отсрещнато било беше толкова красива и шарена, че дори не вярвах че е истинска. Но времето не беше много подходящо за пейзажни снимки.
След малко забележих и стадо глигани, но и те се уплашиха и едва успях да направя една снимка.
Към края на разходката, когато вече не очаквах, че ще снимам, срещнах още две сърни. Не знаех, че на Витоша мога да видя толкова диви животни, повече сърни съм виждал само в Резерват Ропотамо.
Така завърши една лека разходка из непознатата част на най-посещаваната планина в България- Витоша, но ми оставаше време до залеза, така че с кола отидох до река Струма край пещера Духлата.
Където гората край реката беше много шарена и красива
А водата учидващо бистра
Качих се над пещерата за да снимам залеза с гледка към реката и пътя за село Чуйпетлово.
За бонус, една снимка на магистарала от района на Боснек, носеща името на реката – Струма.
