Разходка край река Владайска, Витоша, октомври 2010
За мен тази есен минава на Витоша и реките на тази планина. За първа истинска есенна фотосесия избрах вече познатата река Владайска, като започнах да снимам от Златните Мостове. Бях изненадан от това че край камената река есентта почти отмина, дървета са голи и само някои все още чакат някой да ги снима в красивите червени (жълти, оранжеви) костюми.
Минах край едно от любимите ми места на Витоша, където преди две години направих много снимки… и тук по дървета нямаше никакви листенца. Но колкото по-ниско се спусках, толково по-шарена беше гората.
За да не подмина някой интересен водоскок вървях край реката, а не по пътеката, която е на няколко метра встрани.
На всяка река има 2-3 местенца където правя куп кадри и прекарвам поне 20-30 минути. На Владайската река намерих 2 такива места, като този водоскок е първото интересно място.
Беше облачно и няколко пъти заваля… таково време е иделано за снимане в гората.
Благодарение на ниското ниво на шума на ISO 800 снимах и на по-бързи скорости.
Понякога за да получа подходящ кадър трябва да влизам във студената река със статива.
Пътеката остана доста встрани и тук реката вече се разделя на 3-4 потоци, като на всеки има какво да се снима.
Някъде близо до първите къщи на Владая намерих и второто любимо място на деня. Едва ли ще го намеря пак, прескочих реката няколко пъти и вече забравих къде точно се намира.
Така прекарах няколко часа снимайки една от по-красивите реки на Витоша. Макар че по това време на година и най-скучното място се превръща в фотогенично.
Побързах към някое открито място, за да снимам по залез. Това място се оказа…. Копитото. Не кой знае колко оригинално. Първо спрях край езерото в Дендрариума, но не намерих добри места. Копитото също не е за подобни снимки. Би било логично да седна на пейката за кадъра, но духаше такъв силен вятър че трябваше да държа статива.
