Обиколка на Муратово езеро и Рибно Бъндеришко Езеро в Пирин Планина, тествайки новия фотоапарат, юли 2010
От доста време не съм ходил по високи планини, така че като бях в София в началото на юли намерих време да отида и до Пирин, а имах и много добра причина – след като стария ми фотоапарат canon 400d умря до Бургас, дойде време за нов, който и реших да тествам в Пирин. Поех към хижа Вихрен и езерата наоколо. Пейзажни снимки (морски и всякакви други) не се правят през деня, но в този къс фото пътепис все пак ги пускам, все пак наскоро рядко имам време за планина и исках да пусна това, което имам…
Разбира се основната ми цел беше да снимам залез и изгрев в планината, така че имах 2 варианта: 1) ако има облаци – да снимам залез от някакво по-високо място над Бъндеришки езера с гледка към езерата и върховете Вихрен и Муратов, а по изгрев (пак ако има облаци) да съм на Муратово и да снимам в посока на Бъндеришки Чукар и Тодорка. 2) втория вариант беше за ясно време, и беше противоположен на първия. Тъй като през деня беше облачно, зарадвах се че ще има красив залез. Така че първо отскочих до Муратово езеро, където исках да намеря места за изгрева.
На малкото езеро има много страхотни композиции с гледка към Бъндеришки Чукар и към Тодорка. Аз пък бях разочарован от това, колко се уморих от такава къса разходка…. като стигнах езерото мислех че ще умра точно там. Така става като от един-два месеца нямаш време за планина. Снимки които виждате бяха по-скоро тест кадри за да знам, къде да съм по изгрев, но тъй като така и не го снимах, пускам тези.
След това се качих малко по-нагоре, към едно безименно езерце над Муратово, където забелязах последните минзухари на сезона. След това ме чакаше път обратно към хижа Вихрен и колата ми, където трябваше да сменя обувките със сухи, да сложа някой пуловер и бутилки вода в раницата и да бързам към Бъндеришките езера.
Доста уморен стигнах жабешкото и дългото езеро преди залеза, но точно по това време всички облаци си отидоха някъде към Рила. В небето нямаше нито облак, а това означаваше че бях на грешно място… сега би било страхотно да снимам на Муратово Езеро… но…. С последни сили побързах надолу, към рибното езеро, поне да успея да хвана червения връх Бъндеришки Чукар.
Направих поне 50-60 снимки с почти еднакви композиции с гледка към червения връх, но в крайна сметка успях да избера само една. Пролем с такива снимки е че градиентни филтри тук не помагат, тъй като хоризонтът не е равен, като с морски пейзажи, и по-високите части на планината по страни стават тъмни. Другия вариант е да се правят по няколко кадъра, но то пози начин при мен небето остана неприятно бяло, така че и тези снимки игнорирах и останах само с една.
За тази снимка завъртях поляризациония филтър, сложих един 2-стоп хард GND, а вече след това трябваше да ползвам леко dodge за двете високи части в ляво и дясно за да не останат прекалено тъмни.
След това имах 40 минути нощно ходене в компания на хиляди комари обратно към хижата, където бързо заспах и се събудих само към 7 часа, след което реших да се връщам, нямах никакво желание да снимам през деня. Но поне съм доста доволен от последната снимка, дори да е само една.
