Преход в дъждовна Странджа по маршрута “Пътят на Реката”, юни 2010
От доста време на съм правил интересни разходки с цел да имам някакво приключение, а не само да снимам по изгрев/залез. Тъй като от Бургас до високите планини е много далече, избрах Странджа и маршрут който се казва “Зеленият Коридор – Пътя на Реката”.
Маршрутът започва на пътя Бургас – Малко Търново, малко преди завоя за село Младежко и върви покрай реката чак до Велека. Дълъг е 30 км и минава по стария път, който преди години е свързвал странджанските села и градове.
Интересно ми е кога е бил изоставен, но съдейки по разрушените мостове изглежда че не ползван от поне 50-60 години… Точно тези мостове и историята на тази “пътека” са основната причина, по която избрах този маршрут. Обичам да откривам изоставени постройки и други следи на съвремената цивилизация на по-диви места. Така че тези разрушени мостове, превзети от природата бяха много интересни (на снимките е неразрушения мост, втория на маршрута).
Минах по общо 5 моста, като от двата са останали само колоните, а другите 3 бяха в доста добро състояние. Извървях 9 км в едната посока, като 6 от тях вървях под силен порой, но нали исках приключение, така че го получих. Там, където мостовете ги нямаше трябваше да мина през студената река, а на открито се страхувах от градушка и светкавици, но тъй като пиша за разходката, значи оцелях.
(виждате ли прасето?)
Стигнах до някакъв лагер или нещо подобно, малко след разклона за село Калово. Пороят не спираше, бях абсолютно мокр и трябваше да се връщам. Извадих фотоапарата само след като спря да вали, на някъде 5 км от колата. След поря в гората стана много приятно за снимане, но не успях да щракна разуршените мостове.
Вече бях мокр, така че нямаше проблем да снимам и в реката, която тече толково тихо и спокойно, че разбира се няма нито водопади, нито интересни водоскоци.
За малко след пороя над реката се появиха изпарения, но на снимки са едва забележими.
Срещнах 2 стада дребни глиганчета, като и поне десетина прасета, които ме игнорироха.
На път обратно видях змия, ядяща мишока… Като ме видя, тя се оплаши и остави храната си на пътя…
Изминах някъде 19-20 км, но нямаше никаква денивелация, така че тези 20 км бяха много лесни, а под летния порой и много приятни.
