Красив залез край Бургаското рибарско селище “Ченгене Скеле”, юни 2010
До единия от Бургаските носове (Чукаля) се намира рибарско селище Ченгене-Скеле. Мисля че самия нос не е достъпен поради нефтеното пристанище “Росенец”, но мога да греша и може би той е част от парк Отманли, дето се намира до селището. Но няма никакви проблеми да се стигне до рибарското селище, с едно много странно име “Ченгене Скеле”.
След като намерих къде да паркирам, продължих в западна посока от селото, тук се намира един странен кей който или никога не е бил довършен, или пък морето го разруши.
Селището остана на изток, а аз продължих по брега, а по-точно по скалите край изоставени къщи в по-новата част на селото. Облаците бяха страхотни, трябваше да дойда по-рано, за да ги хвана преди залеза.
Не избрах най-лесния маршрут. Над брега има рибарски постройки, къщи, колиби и малки кейчета. За да продължавам трябваше да преминавам през морето или през “частна собственност” с лаящи кучета.
Като винаги брегът не ми стигна и трябваше да влизам в морето за да направя снимки, които искам. Макар че бях в рибарско селище, лодки така и не видях, те останаха в по-голямата част на селото, тук пък имаше само празни кейчета с водорасли.
Като вече казах, рискуам повече като снимам морски пейзажи, отколкото планински. Тук трябваше да премина по една почти отвесна скала в мокри обувки. Глупав риск, тъй като на път обратно реших да мина през морето, което беше само 1 метър дълбоко.
Но рискът си струваше, тъй като се оказах до една интересна частна пристан с мрежа на кейчето.
Слънцето излезе, за да светне за последен път този ден. Обичам такива залези, цялото небе става красиво лилаво-червено и може да се снима във всички посоки. Само че тук почти нямаше композиции, освен директно към залеза. Като по поръчка на кейчето се появи рибар, благодарение на който направих една от най-интересните ми снимки от последните няколко месеца.
Едва ли е бил доволен че снимах на неговата територия и беше учуден как стигнах до там. Показах му снимката, но на него сиугрно му е било толково интересно какво снимам, колкото на мен каква риба хваща в морето…
Реших да се връщам, исках да хвана водораслите и по залез. Преминах през морето, дъното не се виждаше поради водорасли, но след като проверих дълбочината със статива се оказа само някъде един метър.
На хоризонта се виждат Бургас и селата наоколо. Цветовете на залеза вече едва се личат с човешкото око, но на експозиция от 5 минути фотоапарат ги хваща без проблем.
Хубаво е да снимаш морски пейзажи през лято. Има красиви зелени водорасли и водата е топла, така че можеш да снимаш в морето на такава дълбочина, каквато искаш, или поне докато стативът позволява.
