В начало на тази година реших че ще отида в Родопи през есентта. И така, след лято и Черно Море, Рила, Пирин и Стара Планина дойде време и за Родопи. В последния ден на септември тръгнах по маршрут Язовир Голям Беглик, Ягодинското Ждрело, село Ягодина, Триградско Ждрело и Каньона на Водопадите. В тази част ще пиша за това как снимах залез и изгрев на язовир Голям Беглик и за язовир Батак.

Язовир Голям Беглик.

Пристигнах на язовир Голям Беглик към 15:00 и реших че няма да отивам до яз.Широка Поляна, ще остана на Беглик и ще търся композиции за снимки на залез и изгрев. За залеза беше лесно – паркирах кола до едно място където пише “място за къмпинг”, още в начало на пътя, там където все още има асфалт. Там и намерих доста интересни композиции с посока към залеза и реших че ще снимам тук.

Но трябваше да намеря и места за изгрева. На карта която имамах беше отбелязано че покрай язовира има асфалтов път, разбира се че път е черен, а не асфалтов. Тъй като имам фобия че ще спукам гумите карайки по чакъл реших да оставя кола и да тръгна пеша по другата страна на язовира и да търся интересни места за изгрев. Така обиколих целия язовир… и, макар че на южния бряг имаше доста места, до тях имаше доста път и реших че ще направя избор къде да снимам изгрев сутринта и да се концентрам върху залеза )))

Макар че през деня имаше доста облаци, по залез вече ги нямаше, а това означава че ще е по-трудно да снимам и винетиране oе се личи…Случайно намерих една интересна композиция и тук направих любимата ми снимка от този ден:

На масата на долната снимка има книга която се казва “История на Математика” ))) Ето с какво се занимават рибарите )))

Язовирът съществува от 1951 година и преди се казваше яз.Васил Коларов

Вълшебния момент мина много бързо и нощтата дойде…Стана много студено и тъмно. Хотелите покрай язовира бяха затворени и имах избор, или да отивам до Доспат или Батак и да нощувам там, или да нощувам в кола и да снимам изгрев на язовира без да се събуждам много рано и да карам през нощта по планински пътища. Реших че не ми се ходи никъде и останах в колата. Имах и възглавница и чершаф, но, разбира се че и с чершафи и якета беше много студено. Към 5 запалих колата за да видя какво пише на термометра… 1 градус ))) Но студът не беше единствения проблем, сгънатите коленета също боляха и тази нощ спах максимум 2-3 часа ))) Към 5:30 излязох за да снимам изгрев.

Мислех, че нправих грешка с това че снимах на много бавна скорост, но щом видях снимката вкъщи, разбрах, че това е може би най-интересната снимка, която съм правил.

Със всяка минута ставаше все по-светло и вече трябваше по-малко време за всяка снимка и вече успявах да “хващам” изпаренията.

По това време язовир се промени доста в сравнение с предишния вечер, всичко изглеждаше по-мистериозно…

След като слънцето се освободи от облаицте поех към друго място, по пътека от хотел Синия Залив… слънчеви лъчи се виждаха и в гората…А над водата все още имаше изпарения.

Махнах филтрте и вече снимах без статив, но и така снимката стана много интересна, почти черно-бяла, но на мен много ми харесва…

И така, уморен след нощувка на задната седалка на колата ми, бях на път към Ягодинското Ждрело и село Ягодина през язовири Широка Поляна и Доспат….