Преход от хижа Бъндерица до Рибното Бъндеришко езеро и на следващия ден до Кончето и връх Вихрен, август 2009

Свикнах се да снимам залези на море; през август много снимах морски залези и вече не ми беше интересно да продължавам. Добре че в България много лесно може да се отида и на планина, което и направих през последната седмица на Август. Вторник-Сряда бях в Пирин, а четвъртък-петък прекарах в Рила. Точно от тази 2 дневна разходка нямам  интересни, оригинални или свежи снимки. Снимах, но тази разходка беше точно заради разнообразие, а и вече започнаха да ми липсват дългите разходки, от един месец не съм бил в планина. Така че след такава дълга “почивка” от върховете реших че е крайно време за Пирин. През май планирах да направя така – Юни за Стара Планина, Юли за Рила, и Август за Пирин. Разбира се че плановете ми се промениха, а и никак не съжалявам, имах доста по-интерсни неща и събитя през лятото.

Ден 1. х. Вихрен – Рибно Бъндеришко Езеро – х. Вихрен

Към 18:00 бях на хижа Вихрен и тръгнах към Рибно Бъндеришко Езеро. Планирах да нощувам на хижата, а на следващия ден да тръгна към Тевно Езеро. Но плановете са едно, а времето е друго. Още преди да тръгна към Рибното езеро разбрах че хижа Вихрен е в ремнот. Имах избор, или да нощувам на Бъндерица, или да се прибирам. След неудачните снимки тази вечер много ми се искаше да се върна в къщи, все пак прогноза за тази вечер беше добра, ама времето се развали. Така че не знаех какво да очаквам на следващия ден….
Реших да нощувам на хижата… все пак Вихрен е на 2.30 часа от София (поне за мен, някои сигурно карат и по-бързо) и щеше да е много глупаво да се връщам след такава къса разходка.

Ден 2. х.Бъндерица – вр.Кончето – вр.Вихрен – х.Вихрен

Сутринта реших че няма да ходя до Тевно, реших да видя прочутото Кончето и да се кача на втория най-висок връх в България – Вихрен (2914 М) и след това да се прибирам, или да оставам да снимам залез на някое езеро. Всичко зависеше от времето.

Събудих се към 7 и тръгнах към Премката, през Казаните. Тревата беше мокра, а боровинките вкусни. Излязох към заслон Казана, без да срещам нито един човек. Страхувах се че ще ходя в опашка към премката поради ужасно голямо количество хора на х.Бъндерица, но бях сам. Като и обичам. В небето нямаше нито един облак, а и гледките все още не бяха много интересни.

На премката духаше студен вятър, облаците се движеха много бързо, и започнаха да се удрят във връх Кутело.

Но преди да се кача на Вихрен, трябваше да видя Кончето, все пак първо прочетох за него през септември миналата година и от тогава исках да го видя (или да мина по него, още не знаех).

Тръгнах по маркираната пътека, без да се качвам на Кутело. Когдато запончаха коловете разбрах че съм близо до опасното било…

Точно по това време, облаците които идваха от Юг започнха да скриват Кончето и всичко наоколо, не видях нищо и реших да се връщам.

По средата на пътеката към връх Вихрен видях че отгоре слиза огромно количество хора, трябваше да спра и да чакам някои от тях да минат. Все пак пътеката е доста стръмна, а не исках да рискувам и да се катеря по сколновете без пътека.

От единия от тях разбрах че са били…. 70 човека! Не си представям колко ужасно е да ходиш в планина в такава голяма група….

И след малко вече бях на Вихрен…. но нагоре имаше не по-малко от 40 човека…. така че дори не спрях там за почивка.

Насладих се на гледките и на морето от облаци, което от време на време скриваше всичко наоколо.

Не можах да видя безбройните върхове на Пирин, този ден те бяха срамежливи и се скриха зад облаците.

След връх Вихрен слязох до едноименната хижа, а от там и до колата. Така видях една малка част от Пирин. Това беше първото ми посещение на тази планина, не се влюбих в нея и след още множество посещения. Моята планина е Стара Планина, а в Пирин се връщам само за снимки.