Първото ми посещение на Централен Балкан, хижа Ехо и хижа Вежен, юни 2009
Сигурно направих грешка че отидох в тази част на Стара Планина след рилската ми разходка, най-вече защото бях изморен, а и след гледката от Вазов Връх към Мальовица и 7те Езера други пейзажи вече не са толково впечетляващи. Но все пак получих удоволствие от малката ми двудневна разходка из Централен Балкан. Тръгнах към Рибарица и паркирах колата ми до последната автобусна спирка, на паркинга на механа Стара Рибарица и от там, по асфалтов път, тръгнах към хижа Ехо. Разбира се че може да се отиде с кола чак до входа на Парк Централен Балкан, ама аз планирах да нощувам на хижа и след това да отида до хижа Вежен или Бенковски, а това означава че трябваше да паркирам колата по такъв начин да ми е удобно да се върна.
След дългия път, скучен в по-голямата си част в гората край реката, бях на хижата, където оставих тежката раница и тръгнах нагоре към връх Юмрука.
Тъй като оставих раницата на хижа, малката ми разходка до Юмрука беше много приятна и лека.
Само ако имаше начин винаги да се ходи без раници. Аз слагам само 5-6 кг, от които 3 литра са вода, 1.50 е статив, а останалото са дребни неща, но и от това много ми тежи и гърбът ми доста боли. Винаги като виждам хора с 20-25 килаграмови раници не разбирам как се справят %)))
Прибарх се към хижата и параклиса който беше заключен.
На хижата има куче и котка, дружелюбно позиращи за снимки.
Останалата част на деня прекарах чакайки залеза.
Помислих да го снимам от Юмрука, но реших че ще е опасно да се връщам по стръмната пътека по тъмно и реших да правя снимки от паркалиса.
Да снимаш залез в планините не е толкова лесно, като на море където хоризонтът е прав. В планина трябва да нагласяш филтрите така че върховете не стават тъмни.
На хижата имаше само 4 туриста, плюс хижарите. Но освен мен нямаше свидетели на този красив залез.
Залезът беше безоблачен, така че наситените цветове оставаха на хоризона за много дълго след като слънцето се скри.
Сутринта се събудих към 6:30 и в 7 вече бях под Юмрука на път към връх Вежен. Не съм от тези хора на които им е необходимо да се качат на някой връх, или пък да минат маршрут за рекордно време (като беше случая с единия от гости на хижата). Така че спокойно тръгнах към Вежен мислейки да не го качвам ако няма да има интересни моменти за снимки. Нямаше облаци и не видях добри композиции така че реших да подмина връх Вежен и да отида директно към хижата.
На пътеката имаше много боровинки и постоянно спирах и закусвах %)
Качих се на Каменица и малко след този връх тръгнах по маркирана пътека към хижата през Резерват Царична. На един час от хижата срещнах сърни които се оплашиха от мен и за една секунда се скриха а гората. Още не успях да помисля да ги снимам, а те вече избягаха.
Път от хижата до Рибарица също не е от тези които бих препоръчал. Пак същата ситуация като и до х.Ехо. Супер стръмна пътека, а след това 2-3 часа по асфалт. Но тази пътека беше толково стъмна, че на едно място помислих “Какви добри обувки имам, спокойно ходя по такава стръмна пътека!” )и точно след като помилих това пропързалях 2 метра по камъни и едва не паднах… Така че на тази пътека наистина трябва да се внимава. Сложих фотоапарат в чантата и вече не го вадих.
Излязох в Рибарица на 4.5 км от колата. В планинските ми дрехи изглеждам като клошар и дори не мислих да моля някой да ме вземе с кола до колата ми, така че тръгнах пеша. Нямаше вятър и беше минимум 30 градуса. На 3ти км реших да излия една бутилка вода на главата ми и следващите 2 км не бяха много трудни %))
В механа Стара Рибарица със сигурност е много вкусно, но аз не спрях там тъй като на път към София се намира любимия ми град Правец, а в него любимия ми ресторант Правешка Баница. Малко реклама. Безплатна Реклама.
