от Своге до Гара Бов през Грохотен, Була и Заселе

25-26км разходка по Искърския Пролом с начална точка гара Своге – махала Свинево – връх Грохотен – Торсилова Могила (над Меча Поляна) – връх Була – село Заселе – махала Скакля – Гара Бов.  2 Оброчни Кръста.

Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон. Снимките са от различни разходки по тези места.

Маршрут за GPS

Разстояние: 25-26 км
Денивалиция: 1200 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Опасни Кучета: Не (има кучета в махала Скакля, лаят, но не идват)
Дружелюбни Кучета: Не  (може да има овчарски кучета над Добърчин и на поляните под връх Була при Заселе)
Оброчни Кръстове : 2  (най-красивите, които съм виждал ! ! ! )
Маршурт: предимно Черни Пътища
Особености: Много приличаш на Гара Бов до Своге по Вазова Еко-пътека и Каишов връх, но достатъчно различен, че да заслужава отделно описание.
Транспорт: БДЖ

Страхотен маршрут през някои от най-красивите места и върхове на Искърския Пролом. За разлика от много други мои преходи по дефилето, този не е от тъжните, като през махалите на Церецел или Батулия, тук почти не се минава по изоставени махали, а през планинска част със страхотни гледки.

Тръгва се от гара Своге на север, през града край пътя посока връх Грохотен. За върха има няколко маршрута, но мисля, че каченият горе е най-прекият, минаващ през махала Горно Свинево, където има няколко изоставени стари къщи. Тук-там може да се спести малко време благодарение на по-стръмна пътека, а не да се върви по черен път.

Изкачването от гара Своге до поляната до връх Грохотен отнема по-малко от един час. Тази красива поляна най-добре да се избягва през август, когато тук се провежда някакъв събор. В тези дни красивото място се превръща в панаир, поне такива ужасни снимки ми излязоха, когато написах “събор Грохотен” в Гугл. Но аз познавам тези места, както и другите по дефилето по друг начин -спокойни, тихи, красиви.

На върха някога имаше крепост, а сега има няколко беседки, навеси, места за палене на огън. Близостта до Своге, сравнително голямо населено място, прави този връх нещо като Витоша\Камен Дел на Искърското дефиле, популярно сред местните и с много следи от туристи, посещаващи тези места през почивни дни.

Връх Грохотен се различава от съседните върхове с това, че по всичките му склони има реки от камъни. От горе има страхотна гледка към пролома и Своге. Но това ще е далеч не най-красивата гледка за този маршрут, все пак предстои изкачване до връх Була – любимото ми място по пролома.

На северо-запад се вижда Понор Планина, която е част от маршрута. От ляво е връх Торсилова Могила, един връх, който е безименен на повечето карти, но на някои е отбелязан като Торсилова Могила. До него е Каишов връх, а след тях Була и Драгоданица. Всички тези места могат да се видят в рамките на една разходка от Своге до Бов.

Изкачване до връх Грохотен е чудесна разходка за няколко часа с връщане в Своге през махала Домишлярете. В махалата има няколко оброчни кръста и много стари изоставени къщи. Но това е за разходка 3 часа, не като тази, която описвам, която е за 7-8 или доста повече с приятни почивки по върховете.

Гледка от скалите на Грохотен посока север също е страхотна. Вижда се чак до Врачанския Балкан.

След Грохотен се връща до голямата поляна, от която има път надолу на север към Церово, през махала Миованица (с много кучета) и Орничето. Правил съм тази разходка гара Своге – Грохотен – гара Церово за два часа. Много удобно за бърза разходка по хубави места. Но за да се продължава за Понор Планиина, Заселе и Бов се тръгва на запад, като може да се качи на безименен връх до поляната или той да се заобиколи. От върха посока изток се вижда скалистият Грохотен, а зад тях е Издремец.

След безименния връх започва пътят за Домишлярете на юг, а на запад продължава пътят за Добърчин , по него се тръгва и за този преход, като се заобикаля връх “Върха” от южна страна.

След Върха черният път продължава на север, минавайки над Добърчинските махали Елова Река,  Величковци и т.н.

От пътя, разклоняващ се тук-там до съседните махали има страхотна гледка към Понор Планина и Каишов Връх, заедно с Торсилова Могила, на която ще се качва след малко. Каишов връх е от дясната страна – с малката борова горичка, със сигурност изкуствено залесена, докато Торсилова Могила е от дясно. Разликата във височината между двата върха е много малка – Каишов е 1413 м. , а Торсилова – 1387. Но най-ниската точка между двата върха е около 1310 метра. Мисля, че в тази най-ниска точка има и понор, характерен за тази местност. Все пак не случайно планината се казва Понор Планина.

Малко след разклона за село Добърчин, за махала Лилакшовци и съседните с нея, в които има няколко оброка, на черния път, който продължава на север и по който се върви за този маршрут, се излиза на двата най-красиви Оброка, които съм виждал. Освен страхотната изработка, те се намират и на много красиво място. Седловина, разделяща Добърчин и Церово.

Най-близките махали са Цървеняне на Церово и Бърдото на Добърчин. Не знам към коя махала са тези два кръста. Може би и няма значение, сигурно тук са се срещали семейства от съседнте махали на празници. За съжаление, по-малкият кръст е счупен. Надявам се от времето, а не от някой “човек”.

Това със сигурност са най-интересните Оброчни Кръстове, които съм откривал и ми е много странно, че не съм ги виждал отбелязани на никакви карти. Най-близкото място, което е отбелязано с кръст е малко на юг по същия път, на разлона за махала Тричковци и Оброкът там е отбелязан като “Попов-Дел”. Но колкото и да съм го търсил, на посоченото място не съм откривал нищо. Може би е разрушен, може би един от тези двата беше преместен от там тук. Най-близките къщи на Добърчин са много близо от тези два кръста, намиращи се на над 970 метра надморска височина, посрещащи и изпращащи слънцето от много години. Дано да стоят тук и да радват някой, който ще обикаля тук след много години, когато аз вече няма да мога да го правя.

Тези кръстове са част и от другите два маршрута, от Искрец през Добърчин до Церово, както и Бов – Заселе – Своге, който много прилича на този, но има доста различия. Така че от тези Оброци може да се слезе до Добърчин и Искърец или Свидня на запад / юго-запад и до Церово през махала Цървеняне и бившата кариера на изток. Но за да се продължи към Понор Плнина се тръгва на север, напред и нагоре, в начало по черен път, който изчезва щом започват камъните на Понор Планина. От тук започва планината, недостъпна за джипове на ловджиите. На долната снимка се вижда и понорът, за който споменах.

На седловината между двата върха има избор – да се качиш първо на Каишов или Торсилова Могила. Както споменах горе, те се намират много близо, но слизайки от единия се губи почти 100 метра денивелация преди изкачването на другия. При записването на този маршрут аз се качих само до Торсилова Могила, защото съм бил на Каишов връх няколко дена преди това. На върха има страхотна гледка, на северо- запад и към село Меча Поляна, заслужаващо отделна тема.

До този връх може да се стигне и от другия край на Добърчин, над Профилакториума, ако се отклони от римския път за Меча Поляна, част от другия маршрут, който ще описвам. А отсреща пък се виждат местата от един още много добър преход – Искрец – Добравица/Кукерова махала – върховете на Понор – Церово, преход с най-много спиращи дъха гледки по пролома.

 Гледка от Торсилова Могила на запад – към село Искрец в ниското. По стръмния ръб може да се изкачи този връх от римския път за Меча Поляна.

Каишов Връх, гледан от съседа му. От дясно се показва Козница, а от ляво – Бегличка Могила и Кобилини Стени.

Между двата върха има много шипка. Така че при подходящо време на годината тук губя не малко време, събирайки я за чай. След двата върха се губи малко денивелация, когато се слиза към Церовски Ливади с пътя от Заселе/Церово за Меча Поляна. Тук винаги срещам сърни.

Пътят за Заселе или за Церово, в зависимост от исканото направление започва между Була и Каишов Връх и точно на разклона има водохващане от река, извираща от Понор Планина. Но за да се стигне до пътя и до водохващането, от което изтича бистра планинаска вода се губи доста денивелация. Така че тук намерих пътечка от ливадите нагоре към Була, без да се слиза до черния път и чешмата.

Пътеката бързо набира изгубената денивелация от Церовски ливади и след малко вече съм на връх Була. На снимката долу се вижда и ливадата с чешмата, в която се изкъпах в един топъл пролетен ден след като се изпотих много, облечен неподходящо при обиколка на върховете на Понор Планина. От чешмата (която всъщност е водохващане с изтичаща от него вода и рекичка) има черен път за Церово. След водохващането, посока Церово има и чешма, но за животни.


Поглед обратно към Торсилова Могила, където почивах преди малко.

Гледка от връх Була е абсолютно най-любимата ми гледка от Искърския Пролом. Това място е много специално за мен. Посещавал съм го много пъти, нощувал съм тук, спал съм тук и през зима в снега. Много обичам тези скали с гледка към много голяма част от Искърския Пролом. Какво ли не се вижда от тук? Село Миланово, Врачанския Балкан и Кобилини Стени, Лакатнишки Скали, връх Яворец над Бов и другият Яворец над Зверино, Заселе и скалния венец Скакля с водопада, част от Вазова Екопътека, Бов, Гара Бов, Колибището…

Дори Чукава и Козница!

Не ми се тръгва от това място щом го стигна. По тази причина предпочитам да го имам в края на маршрута, от колкото в началото му, когато имам повече време да му се насладя, изморен след разходка. Единствено кариерата на Гара Бов разваля прекрасния пейзаж.

Гледка на Север към склонове на връх Драгоданица, другарчето на Була. Вижда се и черният път за Заселе, по който ще се върви след малко.

Понеже редовно посещавам землището на Заселе и Бов и съм минавал по Вазовата Екопътека повече пъти отколкото помня, обичам да минавам за Гара Бов и по другия път – по-заобиколен, на север от екопътеката. За него се стига през любимото Заселе, село, в което с удоволствие бих живял. От този път има много красиви гледки към пролома и махала Скакля с изоставената къща до Злио Камик.  На един от завоите на този черен път има разклон за Лакатник по стар, зарасл черен път, минаващ край Зимевишка Река с множество водопади. Този път, трудно проходим на някои места, извежда към махалите на Заноге (Царина, Кърневица, Тимото, Буците и Липа) и от тях до гара Лакатник.

Бялата къща от горната снимка от по-близо.  След къщата от махала Кръстец на Буковец, това е втората къща, в която бих живял. От къщата може и да няма гледка към пролома, но се вижда красотата на водопад Скакля през прозорците. Точно край къщата минава и пътека за скала Злио Камик с чудесна гледка към дефилето от по-ниско, в сравнение с обикновените места, от които се наслаждавам на пролома. А от скалите и стръмна пътечка надолу към главния път София – Мездра. Но аз не бързам и се разхождам през махала Скакля, където къщите се намират в дерето на река Скакля, терасирани по склона така, че за повечето къщи им трябват бетонни подпорни стени. Много ми е интересно, как хора са решили да строят къщи точно в това корито на реката.

Лисица, видяна в начало на махалата.

Последните километри са по асфалт, малко натоварващи след приятната разходка по някои от най-красивите места по пролома. Но няма как, всяка чудесна разходка по дефилето трябва да свършва в населено място и гара, обратно в цивилизацията.


Следващият пътепис: 

от Своге до Гара Бов през Лесковдол, Издремец и Бов

 

Предишният пътепис: 

от Своге до Владо Тричков през Церия и Церецел

 

 

 

Към другите пътеписи от Искърския Пролом!