от Свидня до Реброво през махалите на Церецел край река Дълбочица

24 км разходка из Искърското Дефиле от село Свидня – махала Вловица – ловен заслон Свидня – местност Марин Камък – махала Кокина Орница – махала Дълбочица – кметство Церецел – махала Дебелите Торища – връх Осаня – махала Геланови – махала Кикова Нива – махала Преслап – гара Реброво

Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.

Маршрут за GPS

Разстояние: 24 км
Денивалиция:  1191 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (Вловица, Церецелските махали)
Обитавани Махали: Да (в повечето махали по маршрута има живот)
Опасни Кучета: Не (може да има овчарски кучета при връх Осаня (Осене))
Дружелюбни Кучета: Да (при гара Реброво и махала Кикова Нива)
Оброчни Кръстове : 7 (3 в Свидня, 3 на едно място в Церецел при кметството и 1 в Реброво, махала Преслап)
Особености: много ходене край река Дълбочица, в ниското, по-скоро проучвателен, отколкото планински маршрут
Транспорт: БДЖ (+ маршуртка от Своге за Свидня)

За мен, повечето планински маршурти са подходящи за различно време на година. Нямам предвид изкачвания на Вихрен през зима или лято, не става въпрос за техническата част на преходите. Говоря за усещането и настроението на всеки маршурт. Най-много това важи за Стара Планина и Искърското Дефиле. Не мога да препоръчвам обиколките на забравените от времето махали на Батулия през юли, не търся оброци на Искрец през август в жегите, когато тревата е висока над метър. Така тази разходка е идеална дъждовен ден от ранна пролет, преди да се раззеленят дърветата или за последните дъждовни есенни дни преди да падне първият сняг. Така природата е в хармония с маршрута, минаващ край стари изоставени махали, оброци и забравени от времето населени места.

Маршрутът започва от гара Своге, от която трябва да се бърза до автогарата за да се хване маршрутка за Свидня. Хубавото е че маршрутките за Свидня са редовни, но след приятното пътуване във влак, пътуване в маршрутка никак не е приятно. Добре, че е кратко и маршрутката спира там, където поискаш. Обикновено те са пълни с местни хора и слизам там, където така или иначе слиза някой друг. Целта на тази разходка беше да проуча тайните пътеки от високите махали на Свидня край връх Церия, тоест на юг от река Искрецка. След бързо изкачване край обитаваните части на селото се озовах край първия за деня Оброк. Свидня, Искрец, Добравица, Брезе… тези села имат страхотни оброци изработени в най-красивия стил и от здрави материали. Слагани във втората половина на 19ти век, тези оброци все още стоят на старите си места, режимите се сменят, а те така ще стоят още много години, стига да не ги разрушават някои “хора”.

Когато е слаган този Оброк, край река Искрецка нямаше толкова къщи, колкото има сега. Сега оброкът е сред къщи и край пътя за махала Вловица.

Край оброка вече се откриват гледки към Понор Планина с върхове Торсилова Могила и Каишов връх.

Оброците край пътя от Свидня за махала Вловица са като гъби в гора след дъждовни дни. На малко разстояние един от друг открих 3 страхотни оброка, от втората половина на 19ти век.

Махала Вловица е най-старата част на сегашното село Свидня. Както и навсякъде по пролома на река Искър и тук хората са живяли на по-високо, не край реката както сега. Промените като построяването на ЖП линия и търсене на алтернативни (в сравнение с животновъдство и селоскостопанство) начини на прехрана “свалиха” хората от вискоите части на планината в по-ниското, където те живеят и сега.

Край третия оброк на Свидня има съвременен параклис.

Оброкът се намира на юг от него.

Мога да греша, но тези два оброка, намиращи се на 150 метра един от друг са сложени на възвишения, приличащи на могили. Както и на някои други места в южната част на пролома, където Оброци са слагани на стари могили, мисля, че и тук има тази преемственост. Мястото на оброците напомня за могилите над Реброво при връх Могилата и оброците на Томпсън/Реброво край махала Преслап. Може би от поколения са предавали истории свързани с тези места, които още от тракийски времена са смятали за свещени. Въпреки, че написах, че оброците са от един и същ стил, имах предвид в сравнение с другите части на пролома (както, например, Бовските). Всъщност и 3те оброка се различават много един от друг. Първият има кръст с кръг, вторият е само кръст, а третият е кръст с интересен полукръг между горните части. Третият кръст е реставриран, а по-точно възстановяван след като се счупи и е сложен на бетонен постамент. По всичко се личи, че този Оброк е поддържан и край него все още правят курбани.

Западните къщи на махала Вловица са все още обитавани, за разлика от къщите край които върви пътеката на този маршрут.

Това са може би най-старите къщи на Свидня и , въпреки че са строени с грижа и труд, къщите се разпадат. Строени през втората половина на 19ти век, някои от къщите тук би трябвало да са на по 120-150 години.

Пътеката минава на метри от къщите и ако все още бяха обитавани, някое голямо овчарско куче пазач нямаше да ми позволи да продължа по маршрута. Но сега тук е тихо. От чудесната къща на долната снимка има гледка към вече споменатите върхове на Понор Планина. Когато тези къщи са били обитавани, когато хората са избирали тези места за своя дом, природата тук е била много по-различна. Все пак става въпрос за време преди 130-160 години. Разбира се, край връх Лиляко имаше гора, както и сега, но голяма част от по-ниските склонове на върха са били пасища и ливади, където са били извеждани стотици животни на паша.

След последните къщи на махала пътеката влиза в гората и така продължава чак до местност Големия Чукар, на два километра от махалата. Още веднъж ще кажа, както пиша в повечето ми пътеписи на пролома, тези места трябва да се обикалят, когато гората не е зелена. Да, може да не е толкова красиво, в сравнение със свежите зелени гори, няма аромат на билки, но в гола гора може да се видят неша, които никога не бих могъл да забележа през лято. Така, пътеката от Вловица нагоре (посока юго-запад) се оказа част от много стар път, свързващ двете махали на Свидня. Махала, от къщите на която са останали само основни, превзети от гората и бодливи храсти. Дълбоко в гората, между връх Церия и пътя за Чибаовци са живяли хора. Къщите им не са отбелязани на никакви карти, освен на карата от 1878 година. Двете къщи, основи на които открих в гората се намират в местност, отбелязана на една от картите като “Стъпигъз”. Основите от камък се разрушават, но има нещо, което за сега стои недокоснато от годините – старият кладенец. Изкопан преди повече от 150 години, този кладенец е бил причината на тези места да се настанят хора. Има махали, които се изоставят в следствие на пресъхване на източника на вода, както, например – Турската Махала над Луково. Не знам каква е историята на тези къщи, кога и защо са изоставени. Трудно се забелязват основите им дори в гола гора.

Пътеката, която някога е била път, по който хора от старата махала са извеждали животните си на паша на пасищата между връх Церия и Чибаовци ме изведе до ловен заслон, намиращ се по пътя посока връх Лиляко и махала Дебелия Рът. На една от картите край махалата има отбелязан оброк, който исках да открия. Но край върха имаш сеч, пътят стана много кален и хлъзгав и оставих проучването на махалата и оброка за друг ден.

Местността на изток от Чибаовци посока Церецел е ловна зона, по принцип както и всички други места по пролома, но специално тук има няколко заслона и ловна вишка. За туристи заслонът би могъл да бъде подходящ при лошо време.

Не препоръчвам да се ходи по тези места през почивни дни по време на ловния сезон… такива вишки съм виждал по Искърското дефиле край връх Бранска Чукла над Буковец и над Лесковдол по маршурта на Ком-Емине.

Изсичането на гората на на връх Лиляко се чуваше дълго по време на разходката ми, докато не стигнах до рида, визуално разделящ Церецел от Чибаовци. От пътя се вижда планина Мали Понор, криеща не малко Оброци и страхотни изоставени махали.

На запад е село Чибаовци. Селата на запад от Искърското Дефиле, чак до границата със Сърбия (а сигурно и в Сърбия) са пълни с оброци и оброчни кръстове. За мен тези оброци не са интересни. Селата там не са по планините както по пролома, няма такива махали, каквито има тук.

По рида, разделящ Церецел и Чибаовци минава черен път от Своге за Владо Тричков, описван от мен в другия пътепис. Когато се излиза на седловината, може да се продължи по различни пътища или за Церия и Своге, за Томпсън, да се върне в Свидня по пътека от връх Церия, да се стигне до Чибаовци, да се продължи за Владо Тричков през чудесните махали на Церецел на юг от река Дълбочица, криещи не малко Оброци и да се слезе до Владо Тричков. Може да се стиге до Балша през махала Церецелски Ханчета. Но тук описвам друг маршрут, по-различен, при който се губи денивелацията и се слиза към река Дълбочица и се върви по пътя за Томпсън край реката. Избрах този път защото добре познавам другите маршрути и исках да проуча махалите край реката. Времето беше подходящо, беше студено и от време на време започваше леко да вали – идеална депресираща атмосфера за тъжните пейзажи.

Тръгнах по черния път от местност Пладнище за махала Кокина Орница. Тук-там имаше къщи от различни периоди, но, разбира се, всичките са разбивани и обирани. Единствената обитавана къща беше в махала Кокина Орница. Дядо от къщата беше толкова учуден да ме види, колкото и аз да видя него. Понякога се притеснявам, че хората от махалите могат да ме помислят за крадец или иманяр, но до сега всички хора от отдалечените махали, с които съм имал удоволствието да общувам бяха открити и усмихнати. Дядото ми показа стръмна пътека, започваща малко след неговата къща, по която може да се спести ходенето по пътя. Моята цел не е да спестявам ходене, но обичам да откривам тайните пътеки и се възползвах от неговата препоръка. Той спомена и за съседите си от махала Краве Село, които щяха да минават по пътя с колата в определен час и биха могли да ме вземат, но нямах нужда от това този път. (снимката не е на неговата къща).

След махалата на дядото, Кокина Орница, пътят върви край реката, на изток, все надолу, към река Искър и село Томпсън (ново село за Искърското Дефиле, бивша махала).  Както и с другите реки по пролома, така и тук – хората не са живяли край реката. Само по-новите къщи са в дерето. А и защо да строят къщи край реките, коритата на които се наводняват, където няма слънчева светлина и от които до пасищата има много път? Старите къщи и махали на Церецел са от двете страни на река Дълбочица и на южния склон на рида на юг от реката. Делова Мома, Широко Лице, Ливаге, Бербатица… това са част от чудесните запазени махали на Церецел, те се над реката, на юг. Край Дълбочица тук -там се появяват къщи (вили) от втората половина на 20ти век, незнайно как и защо построени по тези места. Махала Дълбочица е единствената стара махала край реката, от нея има зарасли пътеки за горните махали на Церецел по при пълноводна река стигането до тях не е лесно.

След неуспешни опити да стигна до една от пътеките за махала Делова Мома се отказах, след битка с бодливи храсти при стари изоставени къщи.

Колкото и странно да звучи, някога в Церецел имаше и “център”. Става въпрос за място, където имаше сградата на кметството, магазин и автобусна спирка. Сега всички тези постройки са изоставени. Разбира се, този “център” се появи през втората половина на 20ти век, не когато хората първо се настаниха по склонове над реката.

Под сградата на кметството, край реката има малка поляна, на която още от пътя видях бетонен оброчен кръст.

Стигнах до кръста по мостче над реката и на няколко метра от този нов кръст видях и стария кръст, истински Оброк от 1930 г.

Оброкът е точно до оградата на частен имот и е от по-новите в сравнение с оброците по по-високите части на Церецел. Оброкът е на Св. Тодор.

Бях много учуден да открия и още един Оброк на метри от другите два. Третият оброк е точно под сградата на кметството и е пак от бетон. Много странно е наличието на два бетонни оброка на метри един от друг. Има много оброци, сложени един до друг, но обикновено от различни периоди, както Бовските,където оброци от 1920-те са слагани до оброци от 1880-те. Но тук тези два бетонни оброка от еднаква изработка изглеждат че са от един и същ период.

 След кметството на селото пътят продължава все така на изток за река Искър и Томпсън и край пътя има много по-нови изоставени вили и къщи. Строени през втората половина на 20ти век, къщите изглеждат толкова изоставени, колкото и махалите от 19ти век. Има страхотни големи къщи, но строени в дерето край реката, където не са строили къщи първите хора на Церецел защото това не са места, подходящи за живот. Има къщи с по-вискои огради, но от това, което успях да видя от пътя, повечето са с отворени врати, разграбени. Някога до Церецел имаше маршуртка, сега такава няма. Някога в Церецел са живяли 1200 човека, сега, според преброяването, тук живеят 20 души.

На по-малко от километър от кметството изоставих пътя за Томпъсн, защото отдавна искаха проуча махалите над западния склон над Мала Река, на изток от връх Осене (Осаня). Теренът край този връх се различава от съседните – голи хълмове, все още използвани като пасища от последните обитавани махали. Бързо изоставих черния път през махала Дебели Торища и тръгнах по пътека, най-вероятно използвана от някое стадо овце, които съм виждал горе при пасищата. Заобиколих махалата и бързо изкачих върха, който състои от две възвишения с овчарска колиба/заслон на едно от хълмчетата. Понеже махалите на изток от върха са обитавани и в тях се отглеждат животни, не исках да минавам през тях за да избегна срещи в овчарски кучета.

Вътрешният ми ОброкоРадар ме насочваше към могилите край върха и имах усещане, че зад някое дърво ще открия оброк, но това не се случи. Обиколих край върха в търсене на оброци, но не открих такива. Хванах овча пътека за махала Геланови и след малко лутане из гората слезнах на черния път. На западния склон над Мала Река има няколко малки махали и във всяка има поне няколко обитавани къщи. Не знам какво ги прави чак толкова различни от другите, че тук продължават да живеят хората. Най-логичното е достъпността на тези махали, защото те се намират по-близо до пътя и черният път до тях е проходим за коли. От махалите има път и за Владо Тричков край върховете Дебелата Могила и Опърлен Орен и над махала Сулов Дол.

В махала Геланови, в последните къщи посока север, зад стара ограда, през която спокойно може да мине всеки на метри от пътя ме чакаха шест или седем едри овчарски кучета. Чух как лаят още от далече и извадих щепа гранули от торбичката. Така или иначе когато обикалям и доближавам непознати махали вадя торбичката, но туr дори ги извадих предварително. Кучета ме видяха и хуканаха към мен, аз им хвърлих гранулите и те започнаха да ги хапват, мятайки с опашките си. Изсипах им почти всичко, което носих този ден и продължих на север към махала Кикова Нива, в която има още повече обитавани къщи, а значи и кучета.

Както и махала Геланови, така и тази същестува от преди освобождението, но не успях да открия много стари къщи, може би вече ги няма. На различни карти името на махалата се изписва по различен начин : Кикови Локви, Кикови Нива или Кикова Нива, няма само Кикова Локва. Край една от къщите бях посрещнат от този дружелюбен хубавец, приличащ на кучето на Зъкърбърг, само че козината на това куче не е стил, а от години без сресване или къпане.

След като заобиколих част от пътя между Церецел и Томпсън край река Дълбочица през вискоите махали и връх Осене и след като слезнах от махала Кикови Локви/Нива пак се озовах на него. В тази част, близо до Томпсън този път е асфалтов, аз имах още доста време от слънчевата част на деня и реших да не слизам до Томпсън, а да използвам другия път – за Реброво през махала Преслап/Дреняка (бивша Гола Поляна). На някои карти махалата е написана като Преслап и се отнася към Реброво, на други като Преслап към Томпсън… на третите като Дреняка към Томпсън. Не е от голямо значение, така или иначе Томпсън като село е може би най-новото село от целият Искърски пролом, бивша махала на Церецел. В махала Преслап, на кръстовище за Реброво/Томпсън/Церецел има Оброк на Кръстовден. Един от тритте оброка в тези две махали, понякога отбелязани като една. Другият оброк е на по-високо, по пътя за връх Могилата. Третитят е в по-ниското, посока гара Томпсън при по-ниско разположените къщи.

От оброка на Кръстовден в махала Преслап до гара Реброво има около два километра и половина и се върви приятно и леко, с наклон посока гарата. Първо се минава край къщите на махалата, някои от които са все още обитавани, след малко ходене без къщи се влиза в Реброво, където могат да се видят къщи от най-различните периоди от развитието на селото. Гара Реброво е все още гара, за разлика от другите бивши гари, вече само спирки. Тук живеят и няколко кучета, които храня с гранули, които остават в раницата след разходките ми. Купувах им баница от заведението до гарата, но не я искаха.

Към другите пътеписи от Искърския Пролом!