Карта. Оброци и Оброчни Кръстове на Искърското Дефиле

На тази карта може да видите Оброци и Оброчни Кръстове, които съм открил по селата, махалите, горите и върховете на Искърското Дефиле. Търсенето на Кръстове започна случайно, когато, след като обиколих много места от Пролома, разбрах, че съм видял и снимал доста кръстове, без дори да знам защо са слагани. Най-много от тях съм открил по време на преходите ми по пролома случайно, има и такива, които намерих благодарение на карти. Оброчни места, отбелязани от мен са 115 и ще се допълват, а Оброци, които съм открил, са 139. Разликата идва от това, че на някои Оброчни Места има традиция за подновяване на кръстове и така може да се видят един, два или дори три оброка един до друг.

Интересът ми към Оброците не е религиозен. За мен те представляват традиции на поколенията, на жителите на тези места, които аз толкова обичам и където много обикалям. Това е моят начин поне малко да усетя или да представя как са живяли хора през векове по махалите на пролома. Оброците са алтернатива на параклиси, църкви и манастири за бедните хора в тази част на България, които нямаха възможност за повече. За мен пък са значително по-интересни от цървите и манастирите – оброците са сред природа, в планината, сред която са живяли и са се трудили хора и са били част от природата. Има кръстове, които са произведение на изкуство и за мен са паметници – исторически и културни. Други кръстове са скромни, някои – просто от две парчета дърво или от парче камък с криво издълбан кръст. Но най-впечатляващите са, разбира се, кръстове направени от Гинските майстори и слагани по западната част на пролома през втората половина на 19-ти век.

Посветени на различни Светци, край тези Оброци се събираха хора от махалите на събори и курбани на определени църковни празници, а край някои Оброци тези традиции все още са живи. Оброците и Оброчни кръстове могат да бъдат на отделни семейства, родове или дори на цяла махала или село. На събора на село, на курбан при оброка се готви, убива се животно и, въпреки, че не се нарича Жертвоприношение, е точно това. Традицията на слагане на Оброци е на много стотици години преди сегашните религии (Християнство)  и са били с различни форми, не кръстове, от времената на церимониални жертвоприношения. Разбира се, сега не се прави в ритуал както преди стотици години, но все пак се убива животно и се изяжда.  Сега за мен оброците са по-скоро символ на това, че празните махали на Искърския Пролом някога са били обитавани от хора, живяли труден живот в планината и зависещи от природата и животните. Има описания на събори, в които се споменават големи количества заклани животни за събора на село, по едно на всяка къща, къщи, които сега са празни.

Традицията за Оброци и Оброчни Кръстове е древна и в България е представена по западните села и градове, но най-интересните за мен са оброците от Искърското Дефиле. Най-старите, които съм виждал са от първата половина на 19ти век. Най-красивите и старите са в Добравица, Добърчин, Манастирище, Брезе. Има много кръстове на запад от Искърския Пролом, на по-равнинни територии. Най-малко по пролома има по източния дял на Софийската Планина, което е логично, защото там няма махали и села. Не мога да кажа, до коя част на България стигна традицията на Оброците, но най-източнитя оброк в България, който съм виждал аз е в землището на град Правец (но не е на моята карта, защото тя е само за Искърския Пролом).

Основното за мен е следното: Оброците са сред природа, на красиви места от време, когато хората тук са живяли в хармония с планината и животните. Сега аз обикалям по тези места, вече празни, с разрушени къщи и празни пасища. Но някога животът по тези земи беше съвсем друг.

Към всеки Оброк на картата има описание и снимка.