Карта. Оброци и Оброчни Кръстове на Искърското Дефиле

На тази карта може да видите Оброци и Оброчни Кръстове, които съм открил по селата, махалите, горите и върховете на Искърското Дефиле. Най-много оброци съм открил сам, по време на преходите ми по пролома, има и няколко, които намерих благодарение на карти. Оброчни места, отбелязани от мен са 70 и ще се допълват, но има няколко места с по два, три, дори и четири оброка един до друг, които все пак са отбелязани като едно място.

Интересът ми към Оброците не е религиозен. За мен те представляват традиции на поколенията, на жителите на тези места, които аз толкова обичам и където много обикалям. Това е моят начин поне малко да усетя или да представя как са живяли хора през векове по махалите на пролома и в какво са вярвали. Посветени на различни Светци, в които са вярвали хората по пролома, край тези Оброци се събираха хора от махалите на събори и курбани на определени църковни празници, а край някои Оброци тези традиции все още са живи. За голяма част от Оброците част от традиция при съборите е Жертвоприношение, което може и да не се прави в ритуал както преди стотици години, но все пак се убива животно и се изяжда.  За мен оброците са по-скоро символ на това, че празните махали на Искърския Пролом някога са били обитавани от хора, живяли труден живот в планината и зависещи от природата и животните.

Традицията за Оброци и Оброчни Кръстове е древна и в България е представена по западните села и градове, но най-интересните за мен са оброците от Искърското Дефиле. Оброците (Оброчища, Оброчни Кръстове) са слагани при различни религии и по пролома със сигурност са слагани и преди Христианството и са били свързани с жертвоприношения. Христианските се слагат в близост до махалите и селата и като обикалящ много по тези територии, вече започнах да усещам, къде трябва да има оброци. Най-старите, които съм виждал са от втората половина на 19ти век. Най-красивите са в Добравица, Добърчин и Искрец. Най-много са край Брезе, Добърчин, Бов и Лакатник. Има много кръстове на запад от Искърския Пролом, на по-равнинни територии. Най-малко има по източния дял на Софийската Планина, което е логично, защото там няма махали и села. Въпреки, че са свързани с религия Христианство, сред тях има и приемственост, когато кръстове са слагани на места на бивши Тракийски Светилища. Оброците са сред природа, на красиви места от време, когато хората тук са живяли в хармония с планината и животните.

Много оброци са били разрушени в периода 1944-1989, но и през това време традициите за събори и курбани при Оброците се запазеха. На много места старите оброци са подновени с дървени, има и Оброци от 2000-ни години, така че традициите не умират бързо.

Към всеки Оброк на карата има описание и снимка. Скоро ще ги кача и в сайта ми.