от Гара Лакатник до Гара Бов през Тръстеная и Трескавец

24 км разходка по Искърския Пролом от гара Лакатник – Ж.П. Школа Лакатник – махала Брезовица – махала Веждата – вр. Ручева Глава – вр. Потука – хижа Тръстеная – махала Кръст – разрушена хижа Трескавец – Гара Бов

Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.

Маршрут за GPS

Разстояние: 24-25 км
Денивелация:  800 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Опасни Кучета: НЕ
Дружелюбни Кучета: НЕ
Оброчни Кръстове : 3 + 1 (при ферма Чемерник) + 1 (при параклиса по Еко-пътека Под Камико)
Особености: лош път от махала Кръст към река Трескавец след сеча край реката
Транспорт: БДЖ

Лакатник. Това населено място няма как да не знае всеки планинар в България. Намира се по маршрута Ком-Емине, намира се близо до Лакатнишките Скали (всъщност Осиковски Скали – Аржишкио Камик, но от много години свързани с Лакатник), намира се в една от най-красивите части на Искърския Пролом и Стара Планина. Гара Лакатник и Лакатник са различни населени места, разделени един от друг с безбройни махали. Едното село има богата история, но бавно умиращо, високо в планината, а другото, повяило се с прокарване на ЖП линия през пролома, е живо и е сред по-населените села от Дефилето. Освен всичко друго, землищата на двете села са свързани и с пътека, част от прехода Ком-Емине до хижа Тръстеная. Но няма да пиша за този маршрут, няма да разбера защо маршрутът на Ком-Емине трябваше да минава толкова много по асфалт между селата, вместо през по-красивите части на пролома. Вместо това, ще опиша по-различен маршурт, през изоставените махали на Лакатник, след ЖП Школата, също изоставена и забравена от времето.

От Гара Лакатник се тръгва на север, по асфалтов път, край обитавани къщи, под мост и така до ЖП училище, състоящо от няколко сгради, изградена отоплителна система, тръби, столова и т.н. Всичко, както и безбройни други места по пролома – изоставено. Тук историята излиза от всяка дупка от напуканите стени на сградите. Някога училище, сега оставени безстопанствени постройки. Тук все още има ЖП Спирка, така че преходът може да започне от това място.

ЖП Школа, както се нарича спирката, е място, за което не успях да намеря никаква информация в интернет, освен, че някога тук е имало и пионерски лагер.

Тъжната гледка продължава и през следващите махали по пътя и къщи край “Школата”. Но вече на открито, след махала Брезовица се откриват невероятни гледки към Врачанския Балкан и забравяш за депресиращите гледки от махалите в по-ниското. Някога хората са живяли по тези места, край пасища и ливади, на открито и на слънчева светлина. После са слезли към реката, в дерето, по-близо до ЖП линията и така са се образували села като Гара Бов, Гара Лакатник и много други. Сега по високите части почти не живее никой, а къщите се разрушават, а новите не се построяват.

Някога Лакатник беше едно от най-големите и най-важните села на Пролома, така през 1893 година в селото със всичките му махали са живяли 1362 човека в 233 къщи (по същото време, за сравнение – в Своге, сега голям град, са живяли 539 човека). Сегашните села при река Искър – Габровница и Левище, както, разбира се и Гара Лакатник, са били отдалечените махали на Лакатник. Гара Лакатник беше отделено като село през 1965-та.

Населението на Лакатник през 1934-та беше 2176 човека! 2299 през 1946-та и започна да намалява след това, стигайки до сегашните, през 2019-та година, 93 регистрирани човека. Гара Лакатник, обаче, е с друга история, от отделянето от основното село, населението и сега е впечатляващо за пролома – 1098 човека. Разбира се, те вече не са животновъди, край ЖП гарата винаги има много коли, а хората работят или в други села/градове край река Искър, или в София.

В тази част на пролома, на този северо-западен склон на север от Лакатник махалите не са като по други места. Няма няколко по-големи махали с по много къщи, в место това има няколко самотни къщи, намиращи се на не малко разстояние една от друга и по тази причина дори не открих имената им. Сигурно тези махали от една-две къщи са кръстени на семейства, живяли някога тук.

Сравнително по-голяма махала тук е Веждата, намираща се близо до билото и връх Ручева Глава. Тези места край Лакатник, всъщност както и навсякъде по пролома,са били обитавани от семейства, занимаващи се с животновъдство, защото тук има много пасища…сега вече зарасли с шипка. Постоянно бях на щрек, в очакване на овчарски кучета и стада животни, но закъснях с няколко десетки години, сега тук е празно и само оброчен кръст от изненадващ период (1948г) напомня за това, че някога тук са живяли хора.

По-новият оброк, от 1948-ма година е сложен до другия, със сигурност значително по-стар. Личи се , че край кръста са правили събори на съседните махали, има голям навес, пейки. Избраното място е също много хубаво, има гледки във всички посоки, на северо-изток се вижда връх Козница.

Докато на юго-запад кръстове гледат Понор Планина заедно с “платото” му, очертано с върхове Сърбеница, Драгоданица и Була. Вижда се и Каишов връх. На долната снимка се вижда какво стана с някога използвани за пасища земи – зарасли и забравени.

Сега тези невероятни места, давали прехрана на не едно поколение, изживяло труден живот, стои празно, а на панорамно място близо до връх Ручева Глава има кула с много антени, подобна на сравнително близо намиращият се връх Козница.

Забравяйки загрозняващи пейзажа съвремени постройки, от тук може да се слезе до Левище или до спирка Пролет. Билото на планината, започващо с връх Ручева Глава продължава на юг през връх Издремец, след който има няколко разклонения за Реброво и Батулия, продължава за връх Чукава, Лескова Могила, Увеса, а след това дори до Мургаш и прекъсва само при Витиня. От началото на това било, при връх Ручева Глава има страхотни гледки към северната част на пролома. Виждат се села Елисейна, Зверино, върховете на Врачанския Балкан, както и склонове на Ржана Планина.

Харесвам да обикалям по пролома преди да настъпи пролет, когато цъфтят само плодови дръвчета и така “издават” местата, където има махали или самотни къщи.

На север е Врачанския Балкан с величествени Кобилини Стени.

На северо-запад са върхове Козница, Чукава и Издремец. На долната снимка се вижда и пътят от жп спирка Пролет за хижа Тръстеная, подсичащ връх Еленишка Могила при махала Грамада. По този път може да се стиге до хижа Тръстеная.

Най-хубавото място за почивка за този маршурт.

След панорамното място при връх Ручева Глава, пътят продължава на юг през връх Потука и влиза в гора, където открих един ловен заслон.

Малко след заслона, по пътя за хижа Тръстеная в черния път се влючва и черният път от жп спирка Пролет, за който споменавах малко по-нагоре. Хижата е достъпна с кола по няколко пътя, от Лакатник, от Бов, или по черен път от Габровница. Край хижата има плантации на малина и две езера, но аз се интересувам от двата оброчни кръста, намиращи се точно до хижата.

Оброците се намират в границите на средновековия манастир Св. Пантелеймон.

Маршуртът продължава през малинова плантация, даваща плодове на вино Трастена и минава край едно от двете свлачищни езера, като другото остава встрани от маршрута, източно от хижата.

При разклона за връх Издремец и ферма Чемерник, при римския път има още един Оброк. Ако се отбие по маршрута Ком-Емине край фермата, може да се види още един оброк. При един от пътищата за Бовска махала Бовска Габровница има и още едно Оброчно Място.

Край фермата винаги има стада животни, а овчари от Бов все още имат работа. От тук може да се стигне до гара Бов през село Бов и да се видят още 5-6 оброка, в зависимост от избраната пътека, може през махала Забачовец със страхотни стари къщи, а може и да се тръгне край река Трескавец, подходящо за горещи летни дни. При разрушената фабрика се слиза надолу, през махала Кръст, от където и извира река Тресаквец. Въпреки, че реката извира точно над махалата, това е само един от потоците, образуващи истинската река Трескавец, а те са много. Поточета извират от толкова места, че няма смисъл да ги описвам! Водосборният басейн на реката, която се среща с Искъра при Гара Бов е много голям –  3.5 км.кв. На някои карти потокът, който извира при махала Кръст се нарича Трескавец, на другите – потокът от връх Издремец. Но това, може би, не е важно. Важна тук е история на тази река и склоновете край нея.

В дерето, над реката някога е имало няколко махали. При поройни дъждове реката ставаше много силна, поради голямата си водосборна площ и много притоци. Реката повличаще със себе си скали и камъни, от което и идва името на реката – ТРЕСКавец. Проблемът бяха наводненията в ниската част на Гара Бов, най-вече при ЖП линията. За да се контролира реката и да не се случват наводненията, склонове над реката бяха залесени, а хора от махалите – изселени. Чудеса. Преди години хората са знаели как да се справят с реките и наводненията – а сега правят точно обратното. Голяма част от водосборния басейн на реката, където някога е имало много мини, беше обявена за Зашитена Зона. Иронията е, че докато преди време хора са се старали да направят нещо полезно, сега тези гори се изсичат, а пътища стават непроходими. Западният склон на връх Издремец се изсича толкова бързо и много, че няма да се учудя, ако скоро време по телевизия ще се чува за река Трескавец по същия начин, както говориха за река Кръстешка при Батулия, отнесала пътя и моста след порой. При Гара Бов построиха нов мост над река Трескавец, но за какво е този мост, когато водосборният басейн на реката се изсича.

През изсечената гора под връх Издрмец, по изровени пътеки/черни пътища, напоени с вода като гъба, се стига до хижа Трескавец… или това, което виждате на горната снимка. Ако не знаех за хижата, бих помислил, че това е една от изселените къщи при залесяване на склоновете, може би, строена през 19ти век и разрушена преди много години. Но не е така, това е хижа, за която все още могат да се намерят пътеписи на туристи, някога почиващи в нея. Дори  някои планинарски сайтове все още споменават тези 4 стени като хижа, заедно с Тръстена. Но, за съжаление, от нея не остана нищо, което може да послужи дори като заслон. Някога към хижата беше добавена и постройка на попмена станция, свързана с фабриката при Чемерник, в която са се настанявлаи туристи. Но всичко това е в далечно минало, сега тук не се чуват туристи, а “туристи” на мотори или дървосекачи на стари Камази.

От реката някога е имало много пътеки за съседните махали, намиращи се на двата склона. Сега повечето от тях са зарасли, но някои все още се личат, най-вече за Дангова махала, свързана най-вече с Иван Вазов, който някога е почивал в къщата. Под Издремец има и пещери и много легенди свързани със тях.

От южната страна на реката, близо до Гара Бов, между пътеките за махала Забачовец и Еко-пътека под Камико случайно открих Оброчен Кръст. Този кръст се намира на доста необичайно за такива оброци място, в гора, край река, а не на някое възвишение до вековно дърво.

Пътят продължава край реката и стига до село Гара Бов и до гарата,която е все още “гара”, а не спирка, както много от другите по пролома.

Както съм описвал и в другите пътеписи, между Бов и Лакатник, и от двете страни на пролома могат да се изминат стотици километри по различни пътеки и черни пътища и винаги се намира нещо ново и интересно. Докато при гарите, при съвремените села гледките са тъжни, горе в планината все още се усеща свободата, въпреки опитите на хората да разрушават всички, изградено от предишните поколения и природа.

Другите ми преходи от Гара Лакатник до Гара Бов (или от Гара Бов до Гара Лакатник) са:

от Гара Лакатник до Гара Бов по овчарска пътека до махала Царина и река Зимевишка

от Гара Лакатник до Гара Бов през Косовица, Заноге и Заселе

от Гара Бов до Гара Лакатник през върхове Колибището и Яворец. 

Така се получава, че от източната страна предпочитам да ходя от Гара Бов до Гара Лакатник, а от западната – обратно.


Следващият пътепис:

от Батулия до Буковец през Драгошка Чукла и Ябланов Дол и обратно през Равни Дел

 

 

 

Предишният пътепис: 

от Батулия до Джуренец през Равни Дел и обратно през Кръстец и Мечка

 

 

Към другите пътеписи от Искърския Пролом!;