от Гара Лакатник до Гара Бов през Заноге, река Зимевишка и Злио Камик

20 км разходка от Гара Лакатник – махала Пробойница (Губислав) – махала Царина (Заноге) – махала Кърневица (Заноге) – брод река Зимевишка – връх Кокалан – махала Скакля – Злия Камък – Бовска Екопътека – махала Скакля – Гара Бов

Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.

Маршрут за GPS

Разстояние: 20 км
Денивалиция:  942 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (самотни къщи от разрушени махали между м. Пробойница и м. Царина и след това при река Зимевишка)
Обитавани Махали: Да (Пробойница, Скакля)
Опасни Кучета: Да (може да има овчарски кучета в Заноге, свободно обикалящи кучета в м.Пробойница)
Дружелюбни Кучета: Да (при гарата на Гара Бов и в махала Скакля)
Оброчни Кръстове : 0
Особености: стара зарасла пътека от м.Пробойница до м.Царина (алтернатива – черен път през махала Липа и Мъртвинките) и без пътека при река Зимевишка
Транспорт: БДЖ

От Гара Бов до Гара Лакатник или от Гара Лакатник до Гара Бов има поне 6 различни маршрута, а ако се комбинират – стават още повече. Тръгнах по познатия маршрут от гарата на Гара Лакатник, през махала Пробойница посока Заноге с цел да проуча пътеката при река Зимевишка, от махала Царина. Но разходката стана приключение малко след като минах последните къщи на Пробойница. Забелязах пътека, отиваща на юг при един от завоите на черния път, който иначе отива нагоре към махалите на Заноге – Липа, Мъртвинките и Буците и по който съм минавал и планирах да тръгна и този ден. Така отрих тайна пътека, която се използва от последните овчари от махалите, едва ли по нея ходят туристи или не местни жители.

От гарата на… Гара Лакатник се слиза към река Искър, която се преминава по мост, винаги приятно преживяване да минеш над реката. Продължава се на юг по асфалтов път към махала Пробойница на село Губислав, махалата е кръстена на реката, която се среща с Искъра край пътя. Асфалтовият път се изоставя и започва изкачване нагоре, посока Заноге, на юг. Ако се погледнат карти на Искърския Пролом от 19ти век, ще се види, че махали подобни на Пробойница не са съществували тогава. Такива махали запончаха да се появяват след построяването на ЖП линията, която промени живота тук. Преди хората по пролома са били животновъди и нямаше смисъл и логика да живеят в дерето, далече от пасищата и без слънчева светлина. Но първо ЖП линията (което, разбира се, беше гигантски плюс и много важен проект за разваитието на страната), после национализацията, колективизацията и търсене на работа в по-големи градове преместиха свободните, но бедни хора от високите махали надолу към реката, така се повяиха и безбройните села край линията, където преди нямаше къщи. Махала Пробойница е обитавана, в дворове на повечето къщи имаше кучета, а много от тях се разхождаха свободно по пътя, но не бяха много агресивни и ме пуснаха да мина.

Пътят след махалата прави няколко завоя (които могат да се спестят с пряка, но стръмна пътека) и извежда нагоре към Заноге и истинските махалите на това чудесно село – Липа, Буците, Мъртвинките, които съществуваха много преди прокарването на ЖП линията.  Повечето от тях са изоставени, но в Ранова Махала все още живеят хора и кучета от махалата не са много дружелюбни. Но това е друг маршрут, по който съм минавал и планирах да мина пак, преди да се отклоня по пътека при първия завой, пътеката води на юг, през по-ниските части на пролома. Понеже обичам да откривам нови пътеки, реших да я проуча. Може би няма да се личи през летните месеци, така че ранната пролет беше подходяща. Понеже пътеката върви в ниското, между 700 и 800 метра надморска височина, тя следва всяка извивка на планината, минава през множество рекички, поточета и дерета. Тук-там се губи, но който ходи по планините интуитивно може да се сети на къде да продължава и без карта или навигация. Между втората и третата рекички край пътеката има страхотно изглеждащ импровизиран заслон. Със сигурност попаднах на пътека на някой овчар, който почива тук, докато овцете му хапват трева по склона между река Искър и махала Липа.

Първата река на маршрута, име на която не успях да открия, както и на другите 5 …. ще я кръстя река Липа, от махалата под която тя извира. Следващата река е Бенова Чука, от върха под който тя се повявява над повърхността. Тези реки, извиращи от Понор Планина имат огромен водосборен басейн, цялата планина и всичките понори по нея. Какво крие тази планина аз няма как да разбера, но под повърхността й има пещери и реки. Третата рекичка ще е Буците, от махалата над нея. Между река Буците и река Бенова Чука се намира заслонът от горната снимка. Третата река е по-пълноводна от предишните две и по нея има красиви водоскоци.

След четвъртата река излезнах на поляна с цъфнали плодови дървета. Те  издават скритите и забравените махали от далече, дори вече да няма къщи в махалата, срутени и забравени, цъфнали през март плодови дървета показват, че някога по тези места са живяли хора. Така открих една самотна къща. Къщата е само на 650 метра, само някакви 250 вертикални метра над ЖП линията. Оказа се, че тя е част от вече забравената (без име) махала от 4 къщи между махала Буците и река Искър. Другите 3 къщи са на по-високо и намерената от мен е по-отдалечена от другите. Може би никога и не е била част от никакви махали.

Изгоряла, със срутен покрив, разграбена, къщата все още стои и дава малка представа за живота на хора по тези места.

Може би най-тъжното в тази къща не е това, че тя е изоставена и разрушаваща се, а наличието на решетки на прозорци вътре. Колкото и да обикалям, не съм виждал къщи по старите махали с решетки. Дали тук са живяли хора до преди 15-20 години и се наложи да ги сложат поради престъпоността по пролома, която е тук е част от ежедневието през последните 30 години? Ще напиша пак, никога не съм виждал стари къщи с решетки по всичките искърски места, където обикалям.

Вече няма пътека от къщата към реката или към другите къщи от махалата, намиращи се на по-високо, но моята пътека, все така продължаваше на юг и аз се надявах, че ще успея да стигна до махала Царина под връх Косовица по нея. След последната река по пътеката стигнах до неочакван разклон. Моята пътека, която едва се личеше в гората се срещна с добре оформена пътека от река Искър за махала Царина. Надолу пътеката отива към махала Бело Габаре, намираща се край пътя и реката. Нагоре тя ме изведе в махала Царина с много изоставени къщи, но по-масивни, не от 19ти век, а от начало на 20ти. Къщите в махалата не са от кал и пръчки като обикновените къщи на бедните животновъди, не както самотната къща която открих преди малко. Въпреки, че са леснодостъпни от Заноге, къщи от махалата са празни. Обиколих край махалата в търсене на Оброци, но такива не успях да открия.

Край къщите има много бодливи храсти, надявам се това да ги пази от престъпници и крадци, макар че разбирам, че това, което пиша звучи наивно. Всичко, което биха могли да откраднат от тук вече е откраднато, поне да не ги разрушават и да не ги опожаряват, както се случваше в Луково.

До село Заноге има асфалтов път от Церово през Заселе и Зимевица, очаквах, че махалите, които се намират не много далече от края на асфалтовия път да не са толкова занемарени и изоставени. Бях учуден, но в махала Царина, през която минах от първата къща до последната – не открих никакъв живот. В намираща се на по-високо, махала Тимото, има няколко обитавани къщи.

Ако първите къщи на махала Царина бяха на изток под връх Косовица, следващата част на голямата махала беше на юг от върха. Къщите в тази част изглеждаха значително по-нови и очаквах да срещна някое куче пазач или дядо със стадо овце. По тази причина, както правя винаги, когато доближавам новите за мен махали, извадих гранулите и започнах да викам, като по този начин очаквам кучета да ме чуят и да не ме изненадат като скочат върху мен от някой двор. Така направих и този път и при един завой между къщите викнах няколко пъти. В този момент видях как голямо овчарско куче тича към мен, след него второ, трето, четвърто…. Спрях на място и единственото, което можах да направя е да извадя гранулите и да им ги хвърлям. Знаех, от опита ми над Церово, в никакъв случай да не насочвам щеките ми към тях. Бях по средата на пътя и нямаше къде да скоча или да се покатеря на някое дърво, не че щеше да ми помогне така или иначе, ако 4 овчарски кучета те подгонват… Но не успях да се оплаша, защото след четвъртото куче тичаше овчарят, който им викаше да не бягат. Разбрах, че извадих голям късмет. Овчарят беше със слушалки, слушаше музика. Ако гледаше в друга посока, ако беше отишъл до тоалетна.. ако… ако…ако… това щеше да е една среща с кучета, която би могла да свърши много зле. Но, както казах, на мястото не успях да се оплаша, обмислях срещата само след като се сбогувах с тях.

Овчарските кучета са умни животни и имат цел – пазят стадо. По тези места, по които ходя аз туристи няма и овчарят е в право да разхожда животните си така, както прави. Не мога да му се сърдя (за разлика от безотговорните овчари, които пуската стадата си с опасни кучета по Национални Паркове Пирин, Рила и Централен Балкан). Той ми каза, че ако не беше той, алфата на овчарите би могъл да “ме лапне”. Алфата продължаваше да ме лае дори когато говорих с техния стопанин и ме гледаше лошо. Реших да ги почерпя с гранулите и тогава пазачите се наредиха един до друг и с удоволствие хващаха лакомства, които им хвърлях. Всяко куче беше различно, някои по-скоро се страхуваха от мен, но в глутницата няма страх, ако единият напада и другите ще го последват. Хвърлях им гранулите, някои от пазачите ги хващаша във въздуха, а по-младите и по-страхливите не успяваха и гранулите, удрящи се в техните глави падаха в устата на по-опитните кучета.

Овчарят беше със стадо от повече от сто крави, които бяха на паша по склона на север от река Зимевишка. Пътят, по който планирах да вървя и много исках да проуча беше отбелязан на карти като “губещ се” при реката. По тази причина имаше вероятност да ми се наложи да се връщам при кучета пак и реших, че дори да ми се налага да катеря скали, ще продължавам по пътя, само да не ги изненадвам пак.

Пътят от махалата посока запад беше оформен добре, но с всеки няколкостотин метра ставаше по-малко проходим, превръщайки се в пътека. Безбройните поточета, отиващи към река Зимевишка правиха пътеката труднопроходима с неводоустойчиви обувки, с които бях. Отсреща, на изток от река Искър се виждаше махала Луково на Бов, с върхове Яворец, Колибището и Издремец.

За моята изненада, склонове на река Зимевишка също са били дом за хора преди много години. Дори през март, когато храстите и дървета не са цъфнали, къщите на махала Кърневица почти не се забелязваха в гората,  а пътека изчезваше колкото по-близо се доближавах до реката.

Не знам каква е историята на този черен път. Дали по него планираха да правят връзка между Заселе и Заноге преди да асфалтират другия път или са го използвали преди 50-60-70 години за сеч в района, но от юг на реката той беше много широк, занчително по-широк от обикновен черен път, по който хората са стигали до махалите си. Но това е юг, до където първо трябваше да стигна. (Корекция: После намерих информация, че черният път, зарасл и изоставен, беше първият черен път, прокаран от Дефилето към село Заноге, а по-точно това беше пътят, по-който до селото стигна пърият камион. Така след махала Царина този маршрут минава по този път, някога използван за развитие на селото, а сега забравен.) От север от пътя нямаше и следа и разбрах защо е така когато вече успях да мина през реката. Пътеката изчезна, склонът над реката беше много стръмен, а аз нямах връщане обратно, не исках пак да срещам кучетата овчари. Наложи ми се да се пързаля по гръб (задник) по склона към реката и да търся място, където бих могъл да мина през реката. Въпреки, че не широка, река Зимевишка се оказа неочаквано дълбока където и да съм се опитал да я премина дори без обувки. След като намерих по-плитко място и успях да стигна до другия бряг и седнах край реката да изсуша краката, стреснах се от силен шум на метри от мен, от другата страна на реката.

Може би две-три минути след като преминах реката, мястото на което преди малко се събувах беше затруано от падащи камъни. Оказа се, че в тази част има свлачища и точно те са причината черният път и пътеката да свършват така неочаквано. За втори път тази разходка бях в ситуация “ако…”, но не искам да драматизирам, не се знае какво щеше да се случи. Падналите камъни не бяха много, но пък бяха едри и падаха от височина 7-8 метра. Радвах се, че проучих този път, но разбрах, че няма как да го използвам за моите други маршрути, много трудно проходим от север на река Зимевишка.

Открих и пътека, която върви от южната страна на реката нагоре, посока махали Черница и Куманова Чука, но не я проучих. По реката имаше много водопади, които гледах от широкия черен път от юг на реката, склонове над която са много стръмни.

Затрупан от шума, пътят беше мек и “дълбок”, но със скрити камъни.

Пътят минава през гората и гледките липсват чак до връх Кокалан, при разрушена махала от къщите на която останаха само основи от камък. От махалата се вижда част от красотата на пролома на река Зимевишка, малка версия на Искърския пролом. Реката извира от “платото” на Понор Планина, при връх Сърбеница, под скалния венец. Между върхове Косовица от север и Кокалан от юг са красивите стръмни скали над реката.

От разрушената махала, да я кръстя Кокалан, както и съседният връх, има страхотни гледки към отсрещната страна на пролома на река Искър, както и към Понор Планина с връх Була. От тук може да се стигне до Заселе по зарастваща пътека, бивш черен път.

Аз продължих по другия черен път, който тръгва надолу, към черния път от махала Скакля за Заселе. При срещата на двата пътя има самотна обитавана къща. От къщата започва и още един черен път, който води при старата камена кариера (на север), под разрушената махала на връх Кокалан. Черният път за махала Скакля е алтернатива на Вазова еко-пътека, и асфалтовия път от Церово за Заселе. Обичам да го използвам на връщане от Заселе, вместо еко-пътеката, по която винаги може да се срещнат туристи.

Махала Скакля има няколко части, най-горната, при връх Злио Камик и скалите на изток от него – Злия Камък е най-красивата. Другата част на махалата е на склона на север от река Скакля и е от най-странните махали, които съм виждал, къщите в която трябваше да се изграждат много трудно, с подпорни стени на терасирани терени. Разбира се, това е нова махала, от 20ти век, не от старите. Както съм писал, преди хората по дефилето не са строили къщи на такива места. Но в горната част на махалата има една къща, в която се влюбих преди много години, през 2008ма, когато за пръв път я видях от горната част на водопад Скакля, от еко-пътеката. Къщата е изоставена, а се намира на място с невероятна гледка към водопада и връх Драгоданица и целия скален венец под Заселе. Красота.

От другата страна на къщата е връх Злия Камък, след който са и скалите Злио Камик, с чудесна гледка към Бов.

Красотата на река Искър и Стара Планина при Бов е описвана от мен в други пътеписи. Освен невероятната природа, Бов крие и много Оброци и това прави тези места много любими от мен. Отсреща са върхове Гарван, Яворец и Колибището. Кариерата на Бов разваля пейзажа.

От скалите има пътека, която извежда към пътя София – Мездра при последните къщи на махала Скакля. Но аз имах още малко време от слънчевата част на деня и реших да се кача до долната част на водопад Скакля по еко-пътеката, просто защото имах сили и време.

Пътят минава през махала Скакля, а след това започва изкачването по еко-пътеката. През март реката е пълноводна и толкова шумна, че не се чува нищо, освен водата.

 

Ако имах време, от тук бих могъл да продължа за Своге или за Церово, има пътища и пътеки, по които може да се стигне и до Искрец, Свидня, Брезе, Добравица и Добърчин… всички познати и обичани от мен места. Но се качих само до по-малкия скок на водопада и трябваше да се слизам до гарата на … Гара Бов.

С този маршурт успях да проуча път, от който се интересувах от доста време, но разбрах, че той не е препоръчителен, въпреки, че е много красив и интересен точно защото е див. Другият вариант е обиколка през Заноге, но там трябва да се ходи по асфалт. Има още пътеки, свързващи махалите на Заноге и Заселе, които не съм проучил, но те едва ли са в по-добро състояние от пътеката край река Зимевишка.

Към другите пътеписи от Искърския Пролом!