Искърско Дефиле

Туристически маршрути и Оброци от Искърския Пролом, БЕЗ Фототехника. Маршрутите са в долната част на страницата. Карта с Оброци и Оброчни Кръстове от Искърското Дефиле е на специална страница.

Чудя се как точно да започна да описвам тази страница.
Защо обичам Искърското Дефиле? Защо навъртях повече от хиляда километра по пътеките и черни пътища в района? Защо не спирам да се връщам до Батулия и да откривам все нови и нови стари пътеки, зарасли и забравени от времето? Може би в предишния ми живот бях овчар от Лакатник? Или поне бих помислил така, ако вярвах в подобни неща…

Високите планини, върховете на Рила и Пирин са ми интересни само от фотографска страна, не бих отишъл по тези места без фотоапарат, за разлика от селата, махалите, върховете, ливадите, реките и горите на Искърския Пролом, където редовно правя еднодневни 20-30 км преходи и които наистина мога да кажа, че обичам и където продължавам да се връщам…

Искам да напълня тази страница с пътеписи из любимото ми място в България – Искърското Дефиле. Дали изобщо да издавам тези красиви непопулярни места или да запазая тези от тях, които открих само за себе си? Много от местата по дефилето са толкова малко описвани, че когато търсих в Гугл имена на повечето от махалите на Буковец, Церецел, Реброво и т.н., попадах само на 2-3 блога. Но за мен е важно име на всяка една махала, носеща история, история, която едва ли има продължение, освен туристическо. Въпреки, че се намират близо до София и, разбира се, се посещават много, но, за съжаление, не толкова много от пешеходни туристи. Селата и махалите по дефилето губят жителите и това е процесът, започнал още след колективизацията, когато земята беше открадната от хората и засилил се драстично през последните 20 години. Но на всякъде по света селата умират и България не е изключение. Обикалям по места, където не едно поколение се роди, живя и умря, ходя по вископланински ливади, където преди години на паша са излизали стотици животни, а сега расте само шипка, която събирам за чай. Минавам покрай разрушаващите се къщи, били дом за семейства, които са живяли по тези места един много труден, истински живот, за който аз нямам и капка представа.

Красотата на Искърското дефиле за мен е неразделна от тъгата, която усещам по тези места. Със сигурност въображението ми не е достатъчно да си представям как тези места изглеждаха преди 100 години, как покрай Оброчните Кръстове се събираха семейства. Сигурно тези хора, които оцеляваха по тези места, в села като Меча Поляна или махалите на Буковец, разпръснати на огромна планинска територия, биха ме гледали много странно, обикалящ с раничка туристическо по техните места, картографиращ Оброчни Кръстове. Може би биха ме нарекли “безделник” и сигурно биха били прави.

Обикаляйки по тези места не нося моята фото-техника и не ходя с фотографска цел, така че сниките са направени за спомен със смартфон.

Преходите! : 

Маршрути, които записвам с помощта на смартфон и OruxMaps (с качена карта от BGMountains) качвам в страницата ми в GPSies.