от Батулия до Джуренец през Равни Дел и обратно през Кръстец и Мечка

23 км разходка по Искърския Пролом и от центъра на село Батулия – махала Тивалица – махала Бельово Каще – махала Равни Дел – връх Джуренец – връх Високата Чукла – Бранска Чукла – Кръстец – махала Кръстец – връх Ветрила – махала Мечка – махала Ливаге – махала Елин Падеж – Батулия.

Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.

Маршрут за GPS

Разстояние: 22-23 км
Денивалиция:  1000 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Опасни Кучета: НЕ
Дружелюбни Кучета: Да
Оброчни Кръстове : 6
Особености: много възможности за промяна на маршрута през безбройните махали на Буковец и Батулия
Транспорт: Кола (или БДЖ + Маршрутка за Огоя)

 

Батулия. Буковец. Тези села са ми много любими. Сигурно постоянните посетители на кръчмата в центъра на Батулия се чудят, кой е този, който идва до техните земи с кола, паркира я до старата автобусна спирка, храни кучето, вързано зад спирката и изчезва за цял ден. Може би ме мислят за иманяр или че обирам старите къщие високо по махалите. Може би не им прави впечатление изобщо и не ме забелязват. Животът тук е спрял и се нарушава само от някой местен хубавец, минаващ с 90 км/ч през селото, след като махнаха легналите полицаи по незнайна за мен причина. Мога да кажа с голяма сигурност, че едва ли има много хора, които ходят по планините край Батулия толкова редовно, колкото аз, които да не са от тези места или нямат вила или къща по махалите. Обичам Батулийския балкан, не че има такава местност, но така я наричам. Запончах да идвам тук зимно, когато не ползвам услугите на БДЖ поради жегите по влакове. Не искам да пътувам на +30 да се изпотя и да излизам на минус 10 за разходка. Така започнах да идвам до пролома с кола и открих за себе си Батулия. В начало се ограничавах до близките махали и върхове Чукава, Виската Чукла, дори Джуренец ми се струваха много далечни, достъпи само по марушрута Ком-Емине. От Батулия съм правил класическите ми 25-30 км преходи, както и по-малки, в търсене на скрити пътеки и махали, изгубени във времето. За съжаление, започнах да обикалям тук активно след страшното наводнение, отнесло уютния път край река Кръстешка. Когато обикалям по Батулийския Балкан, най-вече по водосборните склонове на река Кръстешка – разбирам причините на наводнението. Северният склон зад махалите Тивалица и Бельово Каще е гол. Абсолютно гол. Всеки път когато минавам по билото над махалите виждам все по-малко дървета. Склонът беше изсечен, така че наводнението и щетите изобщо не са изненада и такива бедствия ще стават все по-редовни, защото проблемът със законната сеч (която не трябва да е законна) е голям.

Но сега искам да опиша хубав маршурт от кръчмата на Батулия, през махалите до връх Джуренец и обратно до селото през другата част на Батулийския Балкан, през Кръстец и махала Мечка.

Маршрутът започва при моста на река Кръстешка, малко преди срещата й с река Батулийска. Тръгва се по широк черен път на север, успоредно с реката. През лято 2014 тази река, която иначе може да се премине/ да се прескочи в по-сухите месеци без да се намокрят караката излезе от коритото си някъде край сливането й с река Свиновска и отнесе този път, заедно с моста за Огоя и Ябланица. Пътят, който някога дори е бил асфалтиран беше отнесен, а реката направи ново корито на място на пътя. След време част от пътя беше възстановена, но само част, за да има достъп до махалите, които иначе останаха без достъп. Останалата част от пътя, който върви край реката никога няма да бъде възстановен, но може да се премине пеша, като най-труданата част е в начало след моста над реката при завоя за махали Бельово Каще и т.н. По този изчезнал път може да се продължи край реката и да се изкачи Джуренец през махала Свинове.

Другият начин е този, който описвам тук. При по-сухо време на годината може да се спестят 2-3 км по черния път, който заобикаля много и да се прескочи реката и да се използва тайна зарасла пътека, да се изкачи баирът към махала Тивалица (Тиулица). От Ти(ва)улица има път нагоре през изсечена борова гора по билото на планината между Кръстешка и Оградишка река. Но той е по-заобиколен, така че за Джуренец може да се мине по-бързо пряко през махалите, където има един Оброк. Като цяло Батулийския и Буковец-кия Балкан не са Оброчни места. Тук има Кръстове, но повечето са от по-малките, по-скромни или съвсем счупни/изчезнали и подновени със съвремени стил “паметник от гробище” или дървени. Този оброк е от махала Бельово Каще.

След Бельово Каще следва махала Жилава Падина състояща от една къща, намираща се на много красиво място, където винаги спирам за почивка, ако минавам по билния път, над махалите.

До махалата има и паметник на загинал човек. Този паметник е на разклона за махала Равни Дел и Джуренец на изток и пътя към река Свиновска на север. По този северен път може да се слезе през тотално изсечена гора надолу към реката и от там през махала Свиновска да се изкачи Джуренец. Или да се продължи край река Крътсешка и да се стигне до махала Крътсец и от там до където душата иска.

След паметника пътят извежда към чудесната махала Равни Дел, в която се влюбих още от първото ми посещение тук една зима, от която са и снимките, защото когато реших да опиша този маршрут, разбрах, че не съм снимал махалата освен при първото ми посещение.

Махалата е на южния склон и вижда слънце по цял ден. Винаги се чудя на някои други махали, скрити по северни склонове, където до лято трябва да се пали печка за да е топло.

Срещал съм само ловджии по тези места, така че, предполагам, че и съвремените предмети по махалите се намират след тях. Иначе колко шипков и билков чай е правен в тези РавниДелски чайници? Къде ли са наследниците на тези земи и къщи? За мен тези къщи са безцени, според мен трябва да се опазват, да се използват като туристичкски атракции. Но може би това е така само за мен.

Махалата не е малка и къщите са разхвърляни по южния склон над притока на река Оградишка. Тук има и два извора, пасища и ливади. Страхотно място, едно от любимите ми не само от Батулия , но и от цялото Искърско Дефиле и съм тъжен, че не успях да открия Оброк на махалата. До тези къщи има една могила, която е изкопана от иманяри. Сто процента съм сигурен, че на тази могила някога е имало Оброчен Кръст. Мястото е перфектно за Оброк и шестото ми чуство, тренирано да търси Оброци, ми подсказва, че на могилата някога е имало Кръст.

След махала Равни Дел и пасища след нея пътят се разклонява. От кръстовището при връх Войнегова Могила може да се тръгне на юг до новия Ловен Заслон, страхотно място (въпреки предназначението) при махала Султар, към Оградище и от там до Батулия. На северо-изток, за Джуренец също има два маршурта, през махала Сърце или по друг път, по-близо до върха. А след върха, над махала Сърце е пътят за Буковец, на юго-изток.

По тези места, над махалите все още може да се срещне живот, но предимно стада коне, обикалящи необезпокоявано и ме гледащи с голям интерес. Много от тайните пътеки при махалите се “поддържат” от конете, а не от жителите на къщите, които отдавна не са по тези места.

Над Буковец, на възвишение между махали Гробан и Извора, малко преди Джуренец се намира един от най-новите кръстове, които съм намирал. Датиран 1997 година, което за мен означава, че не е сложен на място на стар оброк, както новите оброци при Редина до връх Могилата, а е сложен нов Оброк на ново място.

Някой ден искам да сложа и аз Оброчен Кръст на някое място. За мен тези оброци не са свързани с религия, знам, че звучи абсурдно, но за мен те са спомен за хората, живяли по тези места труден и истински живот. Няма значение какво са вярвали, няма значение какво име е изписано по тези оброци. Когато видя стар кръст, представям си как край него са правили събори на махалите, как са го изработвали, опитвам се да представя как са живяли хора по тези места, където сега се разхождат само животни.

Място за този Оброк е страхотно и се намира на панорамно възвишение с гледки чак до Витоша и Рила и до връх Джуренец от тук остава съвсем малко ходене, по открито.

Висок 1397 метра, горе е трудно да се разбере кое място е най-високата точка, по това върхът ми прилича на съседния връх Чукава, който също е доста широк, ако може да се каже така.

От Върха може да се слезе надолу на запад, към река Кръстешка и Свиновска по открито през махалите Бранище, Дорутова Чука (на някои карти обединени под име Мали Кръстец) и Свинове. Връх Джуренец се намира съвсем леко встрани от маршрута Ком – Емине, който го подсича от северо- изток и продължава към Чукава и хижа Лескова на изток и Издремец и хижа Тръстена(я) на север. На север е и връх Високата Чукла, който не е част от Ком-Емине. Пак ще кажа : Ком-Емине не минава правилно по Искърския пролом! Подминават се някои от най-красивите места!

Много харесвам гледката от Високата Чукла, въпреки, че е трудно човек да намери чисто място на върха за почивка, склоновете на върха са много обичани от коне. От Върха се открива гледка и към връх Козница на северо-изток.

На Северо-запад е Лесковдол. За селото може да се стигне от седловината между Високата Чукла и връх Плато, където минава добре оформен черен път между Лесковдол и Брезовдол. Някога този път беше достъпен дори с леки коли, но сега е развален от камиони и вече не толкова лесно проходим. Другият път за Лесковдол е от връх Бранска Чукла през махала Преслап(о), от там може да се продължи и за гара Томпсън. На долната снимка над Лесковдол е връх Издремец, удобен за изкачване от Бов.

Хубаво място за почивка. От тук, чак до махалите на Батулия – Самотвор и Мечка се върви по открито. Има малко гора при връх Бранска Чукла, която, за съжаление, също скоро може да изчезне… и там се сече, както и в триъгълника между Джуренец, Високата и Бранска чукли, при изворите на река Кръстешка. Убиват планината и не им пука. Наводняват махалите изсичкайки водосборните склонове и продължават да го правят…

След Високата Чукла черния път пордължава на юго-запад. По маршурта има ловно чакало и бих се радвал то да бъде унищожено, вместо горите на Буковец. Може би ще стигне до това, че следващите поколения ще се чудят, защо има село сред гола пустиня с им БУК-овец. Натам вървят нещата. Между върховете Кръстец и Бранска чукла има Оброчен кръст, от тук тръгва път за махала Преслап(о) през гора. Старият кръст е подменен с нов и не успях да открия старият никъде наблизо. Оброкът е на Св. Илия. Има и партизански паметник, както и беседка (с рога на убито животно).

След оброка започва голямо пасище. Ако имаше прозорец за миналото, както във сериала Fringe (да, там беше за паралелна реалност, но идеята е същата), тук бихме могли да видим хиляди животни, излезли на паша от съседните махали на Буковец. Барето, Кръстец, Лулите, Брусан, Дебелец, Ветрила… сигурно всички тези махали са изполвали тези места за пасище. Край върха извира и река Градешница, приток на Искър при Томпсън.

От върха може да се селезе за махала Барето на запад, от там до махала Преслап(о) и след това до Лесковдол или Томпъсн. Може да се продължи и за Батулия по поне десет различни пътеки/пътя, всички извеждащи до селото. Може да се стигне до река Кръстешка по различни пътища през махали Кръстец, Ветрила, Попови Кошари. По всяка от тези пътеки има какво да се види. При махала Кръстец се намира параклис и още един съвременен Оброчен Кръст.

До Кръстец има и много шипка, която винаги събирам за чай. Махалата е на хубаво място, по южния склон на връх Кръстец, близо до река, край която имаше и училище, в което са учили деца от съседните махали, ходещи на уроци през букова гора, сега бавно, но безвъзвратно изсичана.

Не мога да обясня защо тази махала ми е толкова специална, но много я харесвам. Харесвам мястото, което са избрали хора, дълбоко в Стара Планина. Стотици години преди да има асфалтов път през пролома, преди да има ЖП-линия по пролома, променила живота тук драстично, когато започнаха да се появяват къщи в по-ниското при река Искър. Те са живяли тук в условия, които аз не мога да представя. Пише, че най-ранното документирано споменаване на село Батулия е от 1453 г. Дали тогава хората са живяли по тези места? В махала Кръстец на 1100-1200 метра надморска височина? Дали са изсичали горите по водосборните склонове или са знаели как да живеят в хармония с природа, от която зависеше техният живот?

Една от по-новите къщи тук е Бялата Къща, намираща се на едно от най-красивите места с гледка във всички посоки. Край къщата минава пореден път за река Кръстешка и странна махала Попови Кошари, намираща се в дерето край реката.

Продължава се на юг, връх Ветрила може да се изкачи, а може да се подмине от запад, а ако се подминава от изток, се излиза към махала Ветрила/Заногата и от там пак към реката. През връх Ветрила, или край него, се излиза към махала Църквище, страхотна изоставена махала преди Самотвор. Класическа малка махала на южен склон, но за, съжаление, превърната в обор.

При махалата, по пътя за Самтвор и Батулия или връх Разкол и Реброво се намира нещо като могила, с беседка и оброк. Нов и стар. Старият е счупен и е подпрян на стълб до новия. Тази беседка ме е подслонявала много пъти и вингаи щом минавам тук правя малка почивка. Не защото се изморявам, а защото мястото е много приятно. От него може да се стигне до Батулия по няколко маршурта през съседните махали край реката.

Скромният Оброк, значително по незабележим в сравнение с Добравишките кръстове от другата страна на пролома.

От беседката се вижда и част от изминатия маршурт, заедно със връх Джуренец и Кръстец. От тук до кръчмата и паркинга на Батулия остават около шест километра, ако се върви по черен път, без зарасли пътеки към река Кръстешка и тук се чуствам като вкъщи. Може би защото съм бил на това място по различно време на деня във всички сезони. Добре се личи и Бялата Къща на махала Кръстец.

Описан в друг пътепис, от Кръста може да се стигне до Реброво, а може и до Батулия.

Няма да описвам много пътеки, които тръгват надолу към река Кръстешка, а ще напиша за основния път за Батулия, който тръгва на юго-запад близо до западния край на махала Самотвор.

После влиза в гора и след това в уютната махала Мечка, където има както страхотни изоставени постройки…

Така и обитавани къщи.

От махала Мечка може да се тръгне и до напълно изоставена, зарасла и трудно забележима в гората махала Мала Мечка и от там по пътека да се слезне към реката.

Колкото по-близо е до по-населените места на Батулия, толкова повече кучета се срещат по пътя. Но, учудващо, до сега не съм имал лоши срещи с Батулийските ми приятели.

Най-хранените от мен остават двете кучета до автобусната спирка на Батулия. Винаги им оставям гранули, които не съм успял да изхарча по пътя.

В Батулия има много улици и вилни зони, махали и пътеки, всички излизащи на главния път. Пътят през Ливаге и Елин Падеж ми се струва най-бързият, не обичам да обикалям през обитавни вилни зони и махали. В махала Ливаге има и последният Оброк за този маршрут. Дървен.

Към другите пътеписи от Искърския Пролом!