от Батулия до Бакьово през Камберска Махала и обратно през Завидов Рът и Гола Глава

25-26 км разходка по Искърския Пролом от центъра на село Батулия – махала Градо – махала Долен Уровиш – махала Горен Уровиш – махала Камберска  – подсичане на връх Драгошка Чукла от юг – махала Дрена – махала Каменна Лъка – местност Койова Страна – местност Долна Друганица – местност Горна Друганица – връх Завидов Рът – местност Зарев Преслап – местност Росоите –  паметник на баба Еленица – подсичане на връх Дебели Дел от запад – подсичане на връх Ушите от изток – връх Гола Глава – батулийскит махали Груйна Ливада – Дупките – Ръсово Усое – Воденицата – Батулия

Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.

Маршрут за GPS

Разстояние: 25-26 км
Денивалиция:  1257 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Опасни Кучета: НЕ
Дружелюбни Кучета: Да (в Батулия)
Оброчни Кръстове : 1 (Дървен, над Луково)
Особености: загуба на височина при слизане до Бакьово и пак изкачване към Завидов Рът
Транспорт: Кола (или БДЖ + Маршрутка за Огоя)

Връщам се все повече в Батулия и измислям преходи от старата автобусна спирка, при кръчмата, в която, разбира се, никога не съм влизал. Винаги ми става тъжно в Батулия, когато виждам старите къщи, училището…изоставени. Има една къща, която се разпада все повече и повече със всякото ми преминаване през Батулия. Хубава стара къща, някога, хората която са построили сигурно бяха от по-богатите в селото. Чудя се с какъв труд са я издигнали, какви планове са имали. Може би пък тогава хората не се отнасяха така към къщите си и са разбирали, че тези неща са временни. Все пак колко войни, преселения, смени на режими и т.н. са преживявали хората в начало на 20ти век. Сега сме свикнали на период, толкова спокоен в това отношение, колкото никога преди в историята. Но това са някакви мои мисли, тук трябва да пиша за маршрута ми от Батулия, през махалите на рида водещ чак до Чукава между реки Огойска от юг и Оградишка от север.

Маршрутът започва от спирката до кръчмата, минава през мост, край партизански/комунистически паметници, следва пътя за манастира, после за село Буковец и минава през махали Градо и Долен Уровиш. Пътят може да се избегне благодарение на пътека, стръмна, пресичаща пътя на няколко места, но извеждаща към Градо много бързо. От Градо също има пътека за Долен Уровиш. По-подробно съм описвал тази част на маршрута в пътеписа ми от Батулия до Буковец през Драгошка Чукла и Ябланов Дол и  обратно през Равни Дел.

По пътя се срещат красиви стари къщи, както и нови, но пак празни. Минава се и край Камберската Махала, в която остана само една къща. Разликата с другия пътепис е в това, че след Камберската махала не се продължва по нов път през изсечена гора за връх Драгошка Чукла, а този връх се подсича по стария черен път и при заслона с навес и пейки се хваща губеща се пътека за махалите на Бакьово, на юг към река Огойска.

Пътеката може да се изгуби, но посоката е ясна. След значителна загуба на денивелация се излиза в махала Дрена. Както винаги, викам преди да доближа непозната махала. Малкото село, кацнало на панорамен южен склон е празно. Може дълго да се разглеждат стените на къщите и да се чудиш как са ги построили по тези места с наличните тогава ресурси. Истински архитектурни паметници, изоставени и разрушаващи се.

Махалата гледа, освен към Бакьово, към следващата част на маршурта, към връх Завидов Рът и черния път, по който ще се върви след малко.

Долните етажи, основите са от камък. Тези къщи, без някой да се грижи за тях, без хидроизолация и т.н. могат да имат по-дълъг живот от панелките. Как се допуска те да се разрушават, за мен е тъжен факт.

Освен къщи за семействата, живяли тук има и постройки за животни, направени толкова грижливо, колкото и къщите за хора. Животът на смели хора, които са живяли тук зависеше от тези животни и със сигурност са се грижи за тях както за членове на семействата си.

Както и над Огоя, Буковец и Батулия, тук боровата гора също умира, а след това изсъхналите клечки-дървета падат при силни бури, затрупвайки старите пътеки. По тези пътеки едва ли минават много хора, така че те ще стават все по-непроходими.

Пътеката излиза при махали Камена Лъка и Валого на Бакьово. От махалите има въжен пешеходен мост за другата страна на реката, към която трябва да се стигне за да се продължи с маршурта. Но аз не успях да открия начин да се стигне до моста. Поляните край реката са зад ограда на обитавани къщи и се налага заобикаляне повече от километър през друг мост, а след това и по асфалтов път Реброво – Ябланица. Загуба на денивелация от пътя при Драгошка Чукла до река Огойска е около 220 метра, а след това следва изкачване с 500 метра денивелация до Завидов Рът.

Батулийския край е затрупан с партизански и комунистически паметници, които представляват много, много малка част от историята на тези места. Места, където хората са живяли преди, по време и след турското робство, но не и през 21ви век.

След странен мост на река Огойска, изграден от някакъв вид бетонни панели, пътеката излиза на асфалтов път от Реброво до Ябланица, много подходящ за приятна вело-разходка. По пътя след моста, посока Бакьово е извор Железната Вода, от южната страна. Следва изкачване по поляна, старо пасище,  към черния път за Завидов Рът и махала от една къща Карпелец. Старият черен път се използва от дървосекачите, убиващи горите край Завидов Рът, така че отбелязаният на карти извор по пътя над Бакьово аз не успях да открия. Може би е пресъхнал в следствие на сечта и нови черни пътища, прекъсващи потоци. На снимката долу се виждат склонове от начало и края на другия Бакьовски маршурт – до Драгоната и обратно през река Елешница и връх Асарица. Пътеките тук са много, жителите малко. Селото е компактно, до завоите/меандрите на река Огойска, при срещата й с река Елешница. Как такива места, толкова близо до София остават празни, а не се превръщат в популярни вилни зони… отговорът е ясен – престъпност. Хората от вилни зони на Луково, Ромча, Реброво не заключват вилите си за да не им разбиват вратите – така или иначе къщите се обират постоянно, по-добре вратите поне да са цели. Ужасно е как такава красива територия стои празна, а тя е с голям потенциал.

От черния път за Завидов Рът се вижда първата част от маршурта над Батулия. На снимката долу добре се вижда махала Дрена, както и бяла къща от обитавана махала под Камберска Махала. Вижда се и другият рид, тръгващ от Батулия и Реброво, с върхове Кръстец и Високата Чукла.

Връх Завидов Рът може да се заобиколи по друг път, разклоняващ се от основния малко над Бакьово. Другият път извежда към махала Карпелец, а след това в местност Росоите след върха, посока юг. От върха има гледки чак до връх Ком, Врачанския Балкан, връх Издремец, Чукава. Виждат се безбройните Батулийски махали на север. До върха има пътека от Батулийската махала Сирман.

На изток са любимите ми места над Луково. Връх Гола Глава, едноименната махала, връх Краковишка Чукла, махала Солтар над река Солтарски Дол.

Върхът може да не е висок, но панорамен и хубав за почивка.

На юг вече се вижда Витоша и Рила, както и следващите върхове по маршурта. Тук започва по-скучната част на прехода, до рида преди връх Гола Глава. В тази част, край върхове Дебели Дел, Голата Чукла, Ръждавица, Тресната Могила, Ушите и т.н. няма тази история, няма онова усещане, което имам по другите места край Искърското дефиле. Интересно ми е защо тези склонове не са били населени, както съседните. Защо няма махали покрай река Елешница, над Бакьово, защо хора са живяли до връх Лескова Могила в махала Лескова на 1300 метра, но не и тук? Гледам картите и виждам доста извори, ливади, пасища и по тези места, но няма махали.

Единственото парче история тук е паметник на баба Еленица до нейните колиби. По него се личи добре, какви хора посещават тези места… по паметника е стреляно от ловджии.  Паметникът е издигнат на място на махалата на тази жена. Край него все още се личат части от стените от постройките, опожарени и разрушени.

Пътят продължава на юг, посока връх Дебели Дел, а след това на изток край върхове на Софийската планина, докато не се излиза на по-интересни места с гледки към връх Гола Глава и рида от Реброво до Луково. Край връх Вишина Чука има руини на овчарници, както и паметник, на който трудно може да се разбере какво пише освен “на това място в къща…. септември 1944 г.” Този паметник е също партизански. Докато една част от дефилето е свързана с Ботев и Вазов, тук, в Софийския дял има много партизански паметници. Но тези места заслужават да бъдат известни с красотата на природата тук, не с нещо друго.  След паметника вече се вижда връх Гола Глава и махала Ечемище. Пътеката продължава през все още здрава борова гора и излиза на разклона за връх Гола Глава и едноименната махала. Някога над махалата имаше Оброчен Кръст, виждал съм дървен кръст, но при последното ми преминаване тук не съм го видял. Едва ли някой се сеща за този оброк, трите махали над Солтарски Дол са отдавна празни.

Вижда се изминатата част на маршрута на отсрещния “бряг” на река Солтарски Дол.

При връх Гола Глава има пътеки и черни пътища за Реброво и Луково и техните махала. От Луково до Реброво, през Турската Махала и Гола Глава е един от любимите ми малко маршурти по пролома. Ходил съм по тези места през деня и през нощта, във всички сезони, в мъгла и снеговалеж. Така бях много неприятно изненадан от януарските новини от 2018та година, свързани със село Луково. Сигурно за пръв път по телевизия се спомена този моя връх, Гола ГлавА и така разбрах къде пада ударението. Но за тези места има отделен пътепис. Този маршурт продължава през върха, на север, посока Батулия и връх Краковишка Чукла.

Преди върха има възможност да се слезе до Батулия и през махала Солтар, чудесно изоставено място, но там пътят минава много през гора, както и голяма част от предишната част от маршрута, така че тук е добре да се върви по открито. От Гола Глава има гледки към целия изминатия маршрут, както и към мого голяма част от пролома.

Обичам този склон с гледка на север. Мога да седна до шипков храст, да събирам шипка и да гледам наоколо, доволен, че съм обиколил, няма да се притесня на да го кажа по тоя начин,почти всичко, което виждам. Разбира се, има и още да се види, имам голи места на карта, със сигурност не знам много от тайните овчарски пътеки, но като цяло, това е районът, който познавам по-добре от който и да е било друг.

Слизайки от Гола Глава по време на този преход, от ранна пролет, край Ловния Дом над махала Гавран за пръв път видях нещо странно, което, предполагам, е капан за вълци или лисици. Наоколо нямаше никакви хора, нямаше ловджии.

До един храст имаше две купчини прясно месо, скрити под тел.

На храста имаше закачена убита кокошка.

Не съм срещал хора този ден, не съм виждал ловджии. Реших да не продължавам до връх Краковишка Чукла, от който се слиза по пътека от страх да не ме убие някой ловджия и продължих по черния път, заобикалящ върха. Доста странна находка видях до Ловния Дом и бих се радвал да разбера каква точно е идеята на тази примамка или капан. Когато ще срещна пак ловни дружинки над Батулия, ще ги питам.

Пътят заобикаля връх Краковишка Чукла и слиза на седловина, която разделя Батулия от Луково. На седловината, при прохода има пейки, маси и паметници на загинали във войните от начало на 20ти век. Тук има и Оброчен Кръст, но той е дървен. Къщите на Луково и Батулия стигат почти до седловината.

От Оброка може да се слезе в Луково, Реброво или Батулия. Моят маршурт продължава за Батулия.

Тук, високо над селото са махалите, първата по пътя е махала Широко Поление. Къщите тук имат страхотна гледка, но са на северен склон. Въпреки това, по-горните къщи виждат слънце през голямата част на деня. След удоволствието от разходкта ми, след приятната умора от 20+ км по планина и над 1000 метра денивелация, това, което ме чакаше след махала Широко Поление ми развали настроението и сигурно ще се старая повече никога да не минавам по този склон.

Причината, за тези туристи, които ходят по тези места може би е ясна. Приятен черен път, по който много години са се качвали животни на паша, а след това и хора до къщите и вилите си, стана път на сечта. Северният склон от южната страна на река Батулийска, над Ребровските и Батулийските махали е поредната жертва по тези места. Уроците на Кръстешка река не са научени. Пътят стана на коловози, ходенето е ужасно, гледките са депресиращи. Тъжно е и за хората от махалите, част от къщите в които все още са обитавани. Долу, при река Батулийска има мост, свързващ махалите с пътя Реброво – Ябланица и Батулия. До моста има табела за човека, построил този мост. Името му е изписано с благодарност от местните хора. Дали той ми се радвал от това, за какво се използва мостът.

В Батулия ме чакаха моите приятели – кучета край старата автобусна спирка. Понеже не съм срещнал други кучета този ден, всички гранули, които носих бяха за тях.